Фантазия

Музика

          В страната Музика безплътните образи на звукове всеобхват. Нежни и ефирни, натрупвания на всички хармонии на нашия свят, шум, вятър, прибой.

Всички гласове на минали митове, настоящо стълпотворение, бъдещи въздишки. Онези мислени и творени построения човешки, възпроизведени от други магьосници на звук и хармония…

          Единни, строги и мили, велики и прости, ежедневни и празнични камбанни акорди, сливат глас и инструмент…

          Звуков всеобхват в паралелния свят на способността да чуваме и съпреживяваме. Мислено и интуитивно обхващане на възможни, човешки осезания.

          Обхват душевен, еднолик и многолюден, публичен и личен, преминал епохи, вникващ, бодър и нетраен, пристрастно приет и отречен…

Цигания

    В страната Цигания, която е някъде в края на Фантазия, един жизнен, нов вид обхвана като паразит цялата площ. Мургави, мръсни, мързеливи, хитри и приспособими, както биологично, така и посредствено разумно, този вид бе определен да властва в онези територии на мирозданието, които заради граничния си характер, многократните смесвания и преминаването от едни владения в други бяха забравени в главните битки за Фантазия...

    По времето, когато Големият Брат владееше тези земи, там вирееха и други твари, строяха, градяха, пееха и се множаха под зоркия поглед на Съгледвачите му. Циганите бяха малцинство. Отритнато и притиснато, с непреодолимия етикет малцинство. Смятаха, че чергарският им произход, безкрайните разселения, просешкото им препитание са народностна черта, благосклонно ги пренебрегваха, милостиво им протягаха ръка. Това противопоставяне, различността, обособяването етнически, имотно, затварянето в определени граници, направи от тях общност, единство, което стана една от гаранциите за оцеляване.

    Устойчиви и биологично активни, мръсни, но здрави, без дрехи в студ и пек, децата, зарязани като диви, оцеляваха неизвестно как, гладни, неуки. Големият Брат реши да ги въодушеви и използува ентусиазма им да влее редиците им в работническите, но опитът бе неуспешен и трябваше честа намеса на Войниците му за поддържане на определения ред.

  Когато Големият Брат бе сменен от Съвета на Големия Брат, Съгледвачите и Войниците, отритнати и забравени, се смениха с Великите Владетели и Широките Вратове, съветът реши да приобщава вида, да поддържа правата му, да представи пример на другите Съвети и да изкрънка още някоя единица междуфантазиен коефициент, сиреч разплащателното междубратско средство.

  Лошото управление на Междуфантазиения коефициент раздроби и изостри всички Противопоставяния и Кризи, Владетелите и Вратовете не успяха да спрат Унищожението. Другите твари постепенно намаляха, притискани и обсебвани от новия вид. Съветът на Големия Брат се пресели, изоставяйки граничните територии.

Тъй като новият вид, в естествения си характер на консуматор, започна да напада и крайграничните територии, за да яде, да присвоява в еволюционния си взрив, изправи на нокти цялото търпение и умствен потенциал на Съветите, те след дълга и неравна борба решиха, че животът на давещите се е само в техните ръце, тоест оставиха крайграничните територии сами да се оправят...

   Някогашната царица на онези краища, България, ранена и обезсилена, заспа нов вековен сън, сънувайки чудния сън на своето ново пробуждане и новия Конник на чудния фантастичен обрат...

08.08.12

* Подобни анти-утопии имат своя оздравителен ефект, но трябва да се приемат може би като ваксини!