18.02.2023 г., 21:06

 Фантомът - сътворен звяр на свобода / Пролог

1.1K 1 0
1 мин за четене

Нощният полъх на февруарския студен вятър му напомни отново за мразовитите дни на изгнание в килията му. Разказите на невидимия съседен изгнаник за образа на света, с които обрисуваше стените на клетката си, му помогнаха да запази съзнанието си. Дращеше криви черти, постепенно кривите черти придобиха форма, след това го освободиха. Превърна зародилия си талант в собствена стихия, сееща смърт. В момента наблюдаваше новата си жертва, през тесния процеп на прозореца, във фантомния си образ. Дългото му черно палто, под което носеше дебел пуловер, се сливаше идеално с тъмнината на нощта. Главата му се скриваше, покрита с зимна черна шапка. Трудно можеше да го забели някой, освен ако нямаше котешко зрение. Но той ясно виждаше какво прави жертвата му и упорито чакаше да настъпи момента.

 

Учителят по химия беше загубен човек, изпълняващ с досада задълженията си. Седнал на старомоден стол с отегчение плъзваше по тъчкрийна на таблета си всеки проверен тест и възкликваше без изненада: – Разбира се, Иван има слаб! Магдалена отново е преписала! – нямаше да липсва на учениците си. Екрана му спря да отговаря на размаха на пръста му, изсумтя: – Не сега! Проклети технологии! - На екрана се появи собственото му проклятие.

 

Ток високо напрежение. Човече с хиксове за очи.

 

Изправи се на крака покосен от уплаха, но в следващия миг реши, че е някаква халюцинация след като изчезна от екрана му. Тръгна към кухнята, разтърсвайки натежалата си глава: – Трябва ми почивка. Взе чаша и я напълни с вода, нагълта я бързо и я тупна на плота. Върна се на масата, върху която присвяткаше таблета му в молба за зареждане. Въздъхна дълбоко. Грабна го изнервен, извади зарядното от шкафа и се изправи пред контакта. Застина в колебание. Затвори очи и се изхили: – Учениците ме побъркаха! – Отвори очи и смело насочи адаптера към контакта. Последва мощен електрически удар - разтресе се, устатата и очите му се отвориха широко , косата му се наелектризира до върховете, стовари се на пода мъртъв и кръв се стече от носа му. Токът в цялата къща изгасна. Мъртвешката тишина вече бе навсякъде.

 

Фантомът сложи ръцете си на топло в джобовете на палтото си и си тръгна сякаш само бе наминал.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Габриела Николаева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...