Огледалце, я кажи...
МРАК И СВЕТЛИНА
-Ти си моето слънце! – казала луната на слънцето. После се претопила в изпепеляващата любов на вечното светило. Забравила всички в очакване То да я огрее и може би изпепели завинаги. А може би и да и даде от светлината си и да докаже, че е пораснало и е надмогнало егото си. Единственият начин луната да стане видима за хората е, като се подчини на слънцето. Тогава ще открие себе си и другите ще я забележат. Понякога няма да могат да заспят от нейното пълнолунно състояние. Ще я гледат с широко отворените си очи и ще се чудят защо е толкова цяла и щастлива. Луната рядко се усмихва. Пълнолунието далеч не е всекидневно явление. Но хората не знаят какво да правят с него. В повечето случаи спазват диети или го обвиняват за безсънните си и кошмарни нощи. И то без изобщо да погледнат към пълният, усмихнат кръг над главите си. Слънцето се къпе в лъчите на собствената си светлина, докато луната се крие в тайните кътчета на нощта. Показва част от себе си през д ...