Финансова приказка от Южните морета

Където един огромен атол обединявал някога десетина острова, върху всеки от които живеели различни племена.

На островите имало всичко – вода, палми, плодове, зеленчуци. Всичко! И това всичко – безплатно. Само се домъкни до градината и яж – на корем…

Е, вярно – едно нещо било дефицитно. Прасетата. Малко били. Което водело да конфликти – щото мнозина обичат плодове, особено на аванта, ама свинското е с повече любители. Да не говорим ако е безплатно…

Великият вожд на един от островите /на архипелага невелики вождове нямало!/, наречен Охо-Бохо, внезапно получил просветление, когато поредната му жена го светнала с тиган по накита от шарени пера.

С голям зор – и с помощта на Великия жрец /нали ви казах – там всички с власт били велики, сред болестите по островите не се въдела скромността/, та Великият вожд и Великият жрец пресметнали, че на острова има точно 1 000 мъже, глави на семейства. И изчислили, че за този брой малки велики вождове стигат точно 1 000 прасета. По едно годишно, нали Великият диетолог вече го бил доказал – преди да го метнат зад рифа, при акулите, задето проповядвал вредни и неморални глупости. Тъй като племето имало закон – всяка глупост има право на съществуване, ако е полезна, морална и вкусна…

Обявили пред племето откритието си и, за да има отчетност, както бил казал древен вожд – Великият учител Стал Ин, свинчетата над необходимите бройки скрили във Великата забранена пещера /където влизали само Великият вожд, Великият жрец и двама гледачи, по съвместителство колячи/ - да не предизвикват мераци, вредни помисли и лиги сред племенната хищна демократична общност.

А, за да бъде всичко по Великите древни книги – хилядата прасета кооперирали в обща кочина насред острова. Откъдето електоратът можел да получи прасе веднъж годишно, но… Срещу съответната стойност, обозначена чрез една раковина… Тоест, покритието на една раковина било едно прасе.

И нещата стъпили яката на икономическата плоскост, равна и здрава като черупката на Великата костенурка, върху която стоели Великите слонове, а на гърбовете им се крепял Великият непреливащ океан, сред който се плацикали островите…

Казано направо – 1 000 свинчета, срещу тях 1 000 раковини. Лявата страна равна на дясната…

Само дето на съседния остров избухнала война. Най-напред идеологическа, после и с конвенционални тояги.

Щото и там живеели 1 000 мъже, ама си нямали умен вожд като Великия Охо–Бохо – суперфинансист, измислил прилагането на раковините като Федерален островен резерв.

Е, Охо-Бохо бил и добър политик. Натоварил умиротворяващи тояги с носителите им на няколко лодки, дебаркирали на разбунения остров и набързо възстановили демокрацията.

Ония приели да предадат прасетата си на острова на Охо-Бохо, а после да получават веднъж годишно по една бройка за празничен кеф. Като заплащат съответно по една раковина.

Раковините били от острова на охо-боховците. Тоест, стойността на раковините се стабилизирала. И останала с половин покритие.

Но пак всичко било наред – 2 000 официални прасета срещу 2 000 официални раковини.

Натам историята е лесна за досещане. Охо-боховите експедиционни корпуси обикаляли островите, умиротворявали ги, прибирали прасетата на Главния вече остров, а насреща предоставяли вярата в сигурността във вид на раковини…

Разбира се, Охо-Бохо не бил наивник. И наредил на своите хора да съберат още раковини. Така – да има.

Имало.

Което довело до дисбаланс в кривата икономика – десетина хиляди прасета, но насреща им двадесетина хиляди раковини.

Всяка от които струвала колкото едно прасе. До един момент. Когато се оказало, че раковините са повече от прасетата. И цената на прасетата рипнала…

А доста туземни демократи останали без мръвка. Криза!

Та като започнали едни войни…

До момента, когато на островите спрели бойни пироги от близкия – само на пет дни разстояние при попътен ураган – архипелаг.

Които също обичали прасета. И си плащали честно за тях. Само че с дялани камъни.

Така че раковините се обезценили. И на острова се издигнал Хълмът на Охо-Бохо – пирамида от раковини над гроба с оглозганите кости на излапания от гладния народ Велик вожд…

А после се появила нова флотилия от мироналагащи бойни салове. Натоварени с дървени плочки, играещи ролята на разменно средство…

Прасетата? О, те отдавна били изядени от Охо-Бохо и хората му, при това безплатно.

Както завършва всяка финансово-политическа афера сред низшите племена и претендиращите за висока цивилизованост нации…