Случи се така,че това занимание стана мое призвание.Сигурно се чудите този пък какъв ли е?На какъв се прави?И аз се чудя постоянно и….нищо,до никъде не стигам.Всъщност казвам се Джак и съм фотограф,но не от онези досадни фотографчета за които си мислите веднага “досадник с апаратче и щрак щрак”да ама не.Харесвам да снимам уникални неща,които малко хорица забелязват,а те ни заобикалят от всякъде.Обикновените снимки не ги предпочитам първо защото човек се гласи за нея и се получава винаги една голяма усмивка и малко изкуствена поза,макар че по принцип зависи от ФОТОГРАФА,но това да си остане между нас.Мисля че затова човек като отвори албума си в него има само усмивки,да това е хубаво чрез снимките остават само хубавите спомени,защото лошото никои не го снима и не иска да го помни.Обичам да снимам всичко което ме впечатлява по човешки,например имам снимка на дете,а след него вървят три пиленца жълтички малки,имам и снимка на старец седнал на пейка и пуши лула,имам и снимки на лоши неща,да не кажа че дори лошите неща ме впечатляват повече една старица със жълти остри зъби,чорлава побеляла коса крещи,това го хванах съвсем случайно скандал във някакво село,и доколкото разбрах въпросната старица все така се държала,живеела в тъмна къща и нея снимах къщата е тъмна със счупени прозорци и паяжини трррррр и сега ме побиват тръпки,като си спомням,но пък снимките ми са станали ужасяващи направо,тя ме видя че снимам скокна като побесняла а уж стара а пък бяга като маратонец и ми вика “тиииииииии какво си се разснимал тука а?това е моя собственост,неща журналисти тука да ви ядат …….”и на татък става страшно от думите и затова ги премълчавам за себе си.Вятър в косите виждали ли сте на снимка,става много красиво ако е на момиче с дълги коси и вятъра ги вее,тя се казва Ружа има дълги русоляви коси,имам няколко нейни снимки без нейно знание едната е с вятъра,а другата е как слънцето блести в очите и.Невероятна е.Да снимаш е велико изкуство,първо трябва да знаеш как да проникнеш в модела,второ как да вдъхнеш душа на снимката,трето да уцелиш момента на уникалността.Проникваш дълбоко в човешките души за да изкараш дори тайните изписани на лицето за да бъдат запомнени,колко тайни съм научил покрай фотографията и ми тежат….Така съм свикнал с апаратите,че когато не го държа сякаш ми липсват ръцете,или съм изгубил нещо вътре в себе си.Индианците примерно не разрешават да бъдат снимани,смятат че това отнема част от душите им,може и да има истина в това,защото със всяка снимка ти отдаваш част от себе си.Моите приятели ми викат Лудия Джак бил съм луд,защото съм снимал всичко,и най вече заради смъртта,може да звучи лудо но ме привлича смъртта снимал съм докоснати от нея,но не и самата нея,не съм готов за тази снимка,тук исках да се разсмея,но не можах,не харесвам черен хумор.Фотографията е моята страст,моята любов във нея се влюбих за първи път в живота си на пет години,снимаха ни за календар в детската градина,аз не се снимах защото се скрих зад фотографа и бях запленен,бях удивен от апарата от самото щракване и снимане,този звук “щрак”остана цял живот в главата ми.Ами цветята снимани сутрин когато се отварят и вечер когато се затварят невероятни са да наблюдаваш цялата поредица от цветове събуждане,заспиване.Като споменах заспиване,стана късно и ще си лягам,ако сте забравили името ми Джак беше,но не ми се вярва,защото Лудия Джак е навсякъде и дебне своята жертва за снимка.Може и в момента ти да си наред……