Французойката
-Вие не сте вие! – отсече нотариус Дечев, бързо местещ неспокоен поглед от очите на клиентката си към личната й карта и обратно. –На документа ви за самоличност пише, че сте с кафяви очи, а вие сте с теменужено – сини. Другите черти на лицето ви напълно си съвпадат с тези от снимката.
Младата мургава дама, седнала до бюрото, с ловки движения извади цветните лещи от очите си и ядосано просъска:
-Еее, аз съм, нали?!
-Да, да, сега наистина сте вие – усмихна се нотариусът и продължи действията по заверката на документа.
-А сега, след като ви прочетох пълномощното, с което упълномощавате адвокат Вескова да закупи, от ваше име и за ваша сметка, за посочената цена, подробно описаната селска къщичка, за да спазим новите изисквания на Гражданския процесуален кодекс, в знак на вашето непоколебимо съгласие, е редно не само съкратено да се подпишете под текста, но и да изпишете пълните си имена.
Мургавата клиентка за миг се втрещи, но бързо се окопити и рече:
-Но аз дълги години съм живяла и работила във Франция, затова мога да пиша само на френски.
-Няма проблем. Както обикновено си пишете пълните имена, така ги отразете и тук!
-Но аз виждам много слабо, господине…
-И това не е проблем. Сложете си пак лещите, ако са и с диоптър. Ако имате очила, спокойно ги използвайте! – намеси се нотариусът.
-Лещите ми са само за красота, а очила нямам, а и много ме болят ръцете – изпъшка клиентката, стараейки се да изглежда естествено, но истината е, че нямаше артистичен талант.
-Тогава поставете отпечатък от десния си палец, а ако не можете точно от него – от друг пръст и аз изрично ще обясня върху документа начина на подписване и причините за особеностите му. Вероятно сте неграмотна – не можете да пишете нито на български, нито на френски език, както и на който и да било друг?
-Как не ви е срам така да ме обиждате!? – сопна се клиентката. – Просто в момента съм неразположена – оправда се тя, а сетне най-невинно попита: - Кой ми е десният палец?
-Ето този – облекчено й го посочи нотариусът и тя чевръсто положи отпечатък от него върху документа.
После французойката поизбърса мастилото от пръстите си, умело си сложи теменужено-сините лещи, заплати таксите и зачака оформянето на пълномощното. Когато си го получи, тя втренчено се загледа в написаното от нотариуса върху щемпелите.
-Да не сте ме изложил, че съм неграмотна?
-Няма такова нещо. Но прочетете си го сама, мадам! – изгледа я продължително нотариусът.
-Ама нали ви казах, че чета и пиша само на френски!? Какъв човек сте – хич и не слушате какво ви говоря! – отново се ядоса клиентката.
-Разбрах, разбрах, затова съм отразил точно: „Говори български език, но твърди, че чете и пише само на френски и поради болки в ръцете предпочете да положи отпечатък от десния си палец, след като лично аз я ориентирах кой от двата е десният”.
Французойката остана видимо доволна и на излизане от кантората дори теменужено-сините й очи се усмихваха.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Танчева Всички права запазени
Поздрав!
