May 14, 2011, 2:56 PM

Французойката 

  Prose » Narratives
1612 0 19
5 мин reading

                 -Вие не сте вие! – отсече нотариус Дечев, бързо местещ неспокоен поглед от очите на клиентката си към личната й карта и обратно. –На документа ви за самоличност пише, че сте с кафяви очи, а вие сте с теменужено – сини. Другите черти на лицето ви напълно си съвпадат с тези от снимката.

            Младата мургава дама, седнала до бюрото, с ловки движения извади цветните лещи от очите си и ядосано просъска:

            -Еее, аз съм, нали?!

           -Да, да, сега наистина сте вие – усмихна се нотариусът и продължи действията по заверката на документа.

         -А сега, след като ви прочетох пълномощното, с което упълномощавате  адвокат Вескова да закупи, от ваше име и за ваша сметка, за посочената цена, подробно описаната селска къщичка, за да спазим новите изисквания на Гражданския процесуален кодекс, в знак на вашето непоколебимо съгласие, е редно не само съкратено да се подпишете под текста, но и да изпишете пълните си имена.

            Мургавата клиентка за миг се втрещи, но бързо се окопити и рече:

            -Но аз дълги години съм живяла и работила във Франция, затова мога да пиша само на френски.

            -Няма проблем. Както обикновено си пишете пълните имена, така ги отразете и тук!

            -Но аз виждам много слабо, господине…

            -И това не е проблем. Сложете си пак лещите, ако са и с диоптър. Ако имате очила, спокойно ги използвайте! – намеси се нотариусът.

            -Лещите ми са само за красота, а очила нямам, а и много ме болят ръцете –  изпъшка клиентката, стараейки се да изглежда естествено, но истината е, че нямаше артистичен талант.

            -Тогава поставете отпечатък от десния си палец, а ако не можете точно от него – от друг пръст и аз изрично ще обясня върху документа начина на подписване и причините за особеностите му. Вероятно сте неграмотна – не можете да пишете нито на български, нито на френски език, както и на който и да било друг?

            -Как не ви е срам така да ме обиждате!? – сопна се клиентката. – Просто в момента съм неразположена – оправда се тя, а сетне най-невинно попита: - Кой ми е десният палец?

            -Ето този – облекчено й го посочи нотариусът и тя чевръсто положи отпечатък от него върху документа.

            После французойката поизбърса мастилото от пръстите си, умело си сложи теменужено-сините лещи, заплати таксите и зачака оформянето на пълномощното. Когато си го получи, тя втренчено се загледа в написаното от нотариуса върху щемпелите.

            -Да не сте ме изложил, че съм неграмотна?

           -Няма такова нещо. Но прочетете си го сама, мадам! – изгледа я продължително нотариусът.

            -Ама нали ви казах, че чета и пиша само на френски!? Какъв човек сте – хич и не слушате какво ви говоря! – отново се ядоса клиентката.

            -Разбрах, разбрах, затова съм отразил точно: „Говори български език, но твърди, че чете и пише само на френски и поради болки в ръцете предпочете да положи отпечатък от десния си палец, след като лично аз я ориентирах кой от двата е десният”.

            Французойката остана видимо доволна и на излизане от кантората дори теменужено-сините й очи се усмихваха.

© Росица Танчева All rights reserved.

Author has locked rating.
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря, Севделин! Радвам се, че оценяш хумора ми!
  • Крикор, много ти благодаря за отделеното време за моята "Французойка"!
    С твоя Чико те наистина са си лика-прилика... В работата си съм се сблъсквала неведнъж с образи като нашите герои и ако река да ги изтипосам всичките, ще ви писне от моите хуморески - родни фрески, та затова го правя лека-полека. Поздрав!
  • Роси, най накрая се осмелих и аз да прочета нещо. Нали съм писател, а не читател трудно чета. Избрах "французойката" защото кратък разказ. Положих усилие, заделих три часа , сричах, мънках но го прочетох. Стана ми интерсно и ще продължа да чета твоите писания. Само не разбрах дали нотариуса не си ти. А твоята "француженка' трябва да я запознаем с Чико, той много си пада по тях. Има да си сричкат дваматааааааааааааа. Поздравления мила Роси.
  • Тебе те "разби" тази "французойка", а питаш ли ме мене, Ники?!
  • ау, направо ме разби твоята "фразцузойка", Росе, браво
  • Галина, Елена, Йорданка и Христо, благодаря ви за отзивите!
    Елена, с такива "французойки" само професионалист може да се справи!
  • Този разказ, независимо дали е истина или художествена измислица, е колкото актуален, толкова и тревожен. Поздравления!
  • Страхотен е! Поздрав!
  • Нотариусът е истински професионалист!
  • Благодаря за отзива, Водолея!
  • Хем смешно, хем тъжно! Срещала съм подобни хора - самочувствието им е огромно, правопропорционално на простотията...
    Поздрав!
  • Права си, Дочка. Какво ли е работила тази "французойка" във Франция?
    Сякаш тя и Айшето - от разказа ми "Жена и половина", си приличат по заложбите.
  • Неграмотността не е пречка да се изкарат добри пари.Ако крадеш ювелирно няма значение кой палец използваш за идентификация(в полицията например)
  • Веси, благодаря за обстойния коментар!
  • Петя, ти си от хората, които трябва да ограмотяват другите, както лекарката /Олга/ от твоето великолепно стихотворение е призвана да лекува болните, но несправедливостите на прехода са ви принудили да оцелявате, но ти "работиш, за да оцеляваш и пишеш, за да бъдеш жива".
    И в България, и в чужбина има български деца, оставени от родителите си на произвола на съдбата, без те да се погрижат за тяхното образование и възпитание. По някой път родителите им са изпаднали дотолкова, че не могат да сторят това и ако държавата не намери начин да реши проблема, той ще се задълбочава. Какво ще последва без нужното образование и възпитание на младите хора? Страшно е само да си го помисли човек... Може би ти ще си най-полезна и за себе си, и за страната си, и за Испания, ако обучаваш младите, защото ти се отдава, защото можеш и знаеш как, а Олга ще е най-полезна, лекувайки хората. Сложни проблеми... Ти си ги засегнала и развила в творбите си, а това никак не е малко. Замисли ме...

  • Напомни ми един трагикомичен епизод от моя архив,Роси.
    Първата ми година тук. Намирам си работа по три часа следобед в една богата къща на търговци с проспериращ бизнес.Тъй като Сеньората най-често излиза на пазар и не се връща,почти не се виждаме и комуникираме с кратки бележки.
    Един следобед има празник и аз заварвам на трапезата синове, дъщери, внуци и т .н . Вместо работа ми сервират парче торта и един от синовете любезно ме пита дали напредвам с уроците по испански език.
    -Че Петя пише по-добре от татко ви-„ръсва“ сеньората пред цялата рода. Пише и "h",и не бърка "b"и "v" като него.
    (h в началото на думата не се чете, а b и v се произнасят по един начин и се бъркат от децата...в началното училище)
    Най-интерсното е, че само аз се притесних и препотих...а вечерта ,в къщи,плаках...
  • Илко, Нина, Ивон и Елена, благодаря за отзивите! Изключително опасно е това все по-често срещано явление - неграмотността. Опитах се да поставя проблема с известно чувство за хумор, но причините и последиците на неграмотността съвсем не са безобидно смешни.
  • Интересен и реалистично пресъздаден разказ! Хубаво пишеш, Роси!
  • Браво! Много добре пресъздаден персонаж от действителността, те винаги имат отговор за всичко. С поздрави, Роси!
Random works
: ??:??