8.01.2011 г., 23:02 ч.

Франклин Томас (11-та част) 

  Проза » Повести и романи
743 0 4
11 мин за четене

                    Франклин Томас и тайната на  щастието

                                 мелодрама

  Това е роман на щастието, това е най-доброто, което съм способен да напиша, това са най-позитивните чувства, които бих могъл да излея! Когато го четете, от време на време си пускайте тихо някоя разтърсваща балада или някоя красива музика. Може би така ще усетите истинската същност на това, което искам да кажа! Приятно четене!


                         
                                     .............

  Агресорите продължаваха с настъплението!  По-големите американски градове вече бяха обвити в тъмен смог най-вече заради пожарите и взривовете, предизвикани от войнствените граждани. Опитите на правителството на страната да проведе мирни преговори бяха обречени на неуспех, кризата се задълбочаваше, недоволството на народа също! Всички обвиняваха властта! Агресорите спекулираха с това, че кражбите във висшите етажи и некадърната политика, довели нещата до тук и допълнително озверяваха жителите. В Нюпорт въпреки щастливите шествия, организирани от The Happy People, агресията все още не спираше. Щастливците не осигуряваха работа, не увеличаваха заплатите на хората, не вдигаха жизнения стандарт, усмивките или позитивните приказки не оправяха докрай достигналите до безгранично отчаяние и ярост жители. Обаче в сравнение с началото на войната ексцентричните действия в града и района бяха намалели наполовина и продължаваха да намаляват.

  Въпреки войната и кризата в The Happy People непрекъснато идваха нови членове. Все повече хора поддържаха идеите за душевната хармония, позитивното мислене, моралната възвишеност и стремежа към щастие и въпреки че имаше и такива, които мислеха жълто-оранжевите хора за "болни мозъци", тази организация оказваше все по-голямо влияние върху ежедневието на нюпортци. Дори и в съседните селища и общини се появиха "щастливи" групи.
  The Happy Bend  бе поканена да свири на големия театрален фестивал "Нюпорт танцува", който се провеждаше на открития театър на брега на голямата река Мъруин, която минаваше близо до центъра на града. На мястото на Франклин в групата сега се подвизаваше Маркус Фрай, който също както Франклин показваше забележителен певчески талант. The Happy Bend свиреха заедно с нюпортския хоров ансамбъл, като всички от ансамбъла бяха облекли оранжево-жълти елечета, което бе показателно за солидарността и подкрепата от тяхна страна. Две от песните изпълни Сюзън и тя бе дълго аплодирана от хилядите присъстващи на фестивала.

  Кони, която бе събрала около девет хиляди долара, посети болницата заедно с Питър, Франклин и Сюзън. Франклин трябваше да ходи на няколко химиотерапии, които бяха задължителни. Франклин бе посетил една химиотерапия и сега му предстоеше втора. Когато Франклин влезе в залата за химиотерапии, Кони поиска да говори с главния хирург доктор Уинстън Калър.
  Хирургът покани младото и амбициозно момиче да влезе при него и я помоли да седне. Той заговори със сериозен вид.
   - Искам да ви кажа някои неща относно състоянието на Франклин. Готова ли сте да ме изслушате, млада госпожице?
   - Разбира се, господин Калър.
   - Дори и да съберете пари, за да изпратите Франклин в Израел, ходенето до там ще е безсмислено.
   - Какво искате да кажете?
   - Франклин вече няма абсолютно никакъв шанс! - каза докторът, като наведе виновно глава. - Туморът се развива прекалено бързо, вече е засегнал почти всички жизненоважни органи, които се разпадат безвъзвратно.
  Кони отвори уста, но не каза нищо, а просто сложи ръката си на нея. Момичето не знаеше как да реагира и какво да каже в този момент.
   - Съжалявам, госпожице - тя чу далечния глас на хирурга, опитващ се да се провре между внезапния порой от лоши мисли.
   - А тогава, а тогава - измънка Кони, след като се посъвзе, - а тогава защо са нужни тези химиотерапии?
   - Не зная, просто са включени в лечението. А и не искаме пациентът да губи надежда.
   - Но с тези безсмислени химиотерапии ако... ако наистина няма шанс...не отслабва ли... как да го кажа..
   - Не отслабва ли организмът още повече? - довърши докторът.
   - Точно така!
   - Да, отслабва организмът му, защото болката е непоносима. Но как да му кажа, че няма смисъл от повече процедури? Вижте, госпожице, това момче ми харесва, харесва ми много, той е много мъжко момче! Зная какво е направил, какво е създал и искам да направя всичко възможно той да е добре. Знаете ли как се почувствах, когато установих, че няма шансове? - докторът бе готов да заплаче, но се сдържа. - Повярвайте ми, въпреки практиката ми в този момент аз не зная как точно да постъпя, не зная кое е най-добре, чувствам го все едно... все едно съм аз!
   - Така е, докторе, аз ще поговоря с него, ще видя какво мога да направя! Благодаря ви за откровеността.
   - Тези пари, които сте събрали... могат да идат някъде другаде... по друго предназначение - предложи Уинстън Калър.
   - Така е, може би ще ги дарим за някое благородно дело! Но нека първо да се... да се отърся от това, което чух. Все още ми е трудно да повярвам - отвърна момичето.

    
                         .........

  На третия път, когато Сюзън и Хилари заведоха Франклин на химиотерапия, доктор Уинстън Калър им съобщи, че повече няма смисъл от тези процедури. Той го каза с оптимистичен тон, но всички разбраха какво има предвид. Франклин продължаваше да гасне, предаден от собственото си тяло, вече все по-трудно се движеше. Кони, Питър, Грегъри, Филип и Кони Мелър все по-често бяха до Франклин, като пропускаха сбирките на щастливата организация. Франклин, предвождан от близките си хора, посети още една сбирка, но той вече бе толкова изнемощял и отпаднал, че не говореше почти нищо, а наблюдаваше всичко със студено и каменно изражение, все едно бе призрак.

  Маркус Фрай, който сега движеше всичко в "The Happy People", определи среща с Еди Мичълсън - лидерът на "Victory",  Купър Стънтфорд - лидерът на втората по сила опозиционна организация, носеща името "За по-добър живот" и губернатора на областта Доналд Грецки. На тази среща трите страни се споразумяха да сложат край на агресията в Нюпорт Таун срещу няколко промени в законите на местния парламент, гарантиращи по-добри условия за бизнес, работна среда и гражданско право. Но най-хубавото в случая беше, че The Happy People удържаха победа. Войната бе спряна!

  Заради победата и спирането на войната The Happy People организираха грандиозно шествие по улиците на Нюпорт Таун. В това събитие се включиха около хиляда човека, които бяха облекли своите оранжево-жълти елечета. The Happy Bend бяха сред тях, като свиреха и пееха победоносни песни. Хиляди хора бяха излезли на улиците и поздравяваха щастливците за това, че успяха да сложат край на войната в Нюпорт. Много от тях решиха да станат част от The Happy People, която вече ставаше определящ фактор за живота на хората в града и региона.


       .......

  Когато личният лекар на семейство Томас Фреди Джокович пристигна у тях, той завари Франклин легнал на леглото, обездвижен и обречен. След като прегледа състоянието му, той каза на останалите, че на Франклин Томас му остават броени часове живот.
  Бяха уведомени всички негови близки, както и повечето от The Happy People, но в къщата дойдоха само няколко човека - Филип, Кони Мелър, Питър, Кони и Грегъри. Те щяха да присъстват на последните мигове живот на своя любим приятел.

  В стаята всички се бяха струпали около леглото на Франклин. Отляво бяха Хилари и Сюзън, а до тях в инвалидната количка седеше Робърт. Отдясно бе Фреди Джокович, въоръжен с медицинската си техника и очакващ да констатира най-лошото. Отпред Питър и Филип бяха прегърнали приятелките си и мрачно гледаха към леглото.
   - Ние вървим напред, вече сме все по-близо до върха. Вече сме на "люляковата поляна" - говореше с трепет Робърт.
   - На тази красива поляна можем да спрем да починем, но не го правим - с мъка говореше Франклин, но очите му изразяваха огромно, дори свирепо вълнение! В този момент и той се бе пренесъл изцяло в измислената страна Акомикеран и заедно с брат си вървяха към дългоочаквания връх.
   - Ние трябва да вървим напред! - продължи той. - Не трябва да изоставаме!
   - Върхът е близо, братко, ето го горе, обвит в мъгла, виждаш ли го? - Робърт погледна с безизразни очи нагоре, сякаш гледаше нещо далечно.
   - Виждам го, Роби, виждам го! Прекрасен е! Това е НАЙ-КРАСИВОТО място в света! - все по-трудно говореше Франклин. Останалите слушаха безмълвно диалогът на двамата братя, като бяха навели глава. Очите на Кони Мелър бяха навлажнени.
   - Трябва да качим карстовите скали и сме на върха!
   -  На върха! А след това ще преминем от другата страна!
   - От другата страна! - повтори Робърт.
   - Скалите са отвесни, трудни и високи, но ние не се предаваме!
   - Катерим се по зъберите! Още малко! Още малко! Колко е трудно това последно препятствие!
   - Още малко, Роби, и сме на върха! Още малко! - вените бяха изпъкнали и образуваха голяма грапава мрежа по шията на Франклин. Дишането му вече бе на пресекулки, но вълнението му бе толкова голямо, че той сякаш не обръщаше внимание на това.
   - Готово, Франки, аз вече съм горе!
   - И аз, братко! Ние сме на върха! НА ВЪРХА!!!
   - На върха братко, ние сме победители! Сега трябва да минем ОТ ДРУГАТА СТРАНА!
   - От другата страна! - едва процеди Франклин, след което започна да се задушава. Той се размърда от гърчове, опитвайки се да си поеме дъх, но не успяваше! От гърлото му излязоха зловещите предсмъртни стонове. Сюзън хвана ръката на Хилари, а Питър прегърна Кони, извръщайки глава. Лицето на Франклин бе набраздено от дълбоките линии на мъчителната предсмъртна агония, а очите му блестяха от диво отчаяние!
   - Франклин - извика Хилари! Сюзън я прегърна! Останалите гледаха с разширени очи.
  След малко гърчовете спряха и тялото на Франклин се отпусна неподвижно на леглото! Мъченическата маска от лицето му изведнъж изчезна, отчаяният блясък в очите му се изпари! Франклин лежеше отпуснат на леглото, сякаш спеше с отворени очи!

  Доктор Фреди Джокович приклекна до Франклин и взе ръката му, за да напипа пулс. След това докосна и шията му. Останалите го наблюдаваха със затаен дъх и застинал поглед. Докторът се изправи, погледна към Хилари и каза тихо:
   - Съжалявам, госпожо Томас, Франклин е МЪРТЪВ! Час на смъртта дванадесет и тридесет!
  В този момент Хилари падна върху тялото на Франклин и зарида със силен отчаян плач! Сюзън клекна до леглото и също заплака, прегръщайки отчаяната майка! Кони Мелър се "впи" в рамото на Филип, а Питър и Кони се прегърнаха силно, допирайки лицата си. Всички плачеха.
   - Франклин, момчето ми!... моята надежда!...  - процеждаше през сълзи Хилари, като бе отпуснала главата и ръцете си върху мъртвото тяло на сина си!
   - Франклин... о, Господи, неее!... само това нее!... - лицето ù бе почервеняло и подпухнало от плач, устата ù бе пресъхнала. Доктор Фреди Джокович бе покрил лицето си с ръце, сякаш се опитваше да скрие плача си. Дори и в очите на Робърт, който до преди малко бе в еуфория, се бяха появили сълзи.
  По едно време Питър се отскубна от прегръдката на Кони, отиде до леглото, където лежеше мъртвият му приятел, клекна до него и затвори очите му. След това се наведе над него и го целуна по лицето.

 
        .......

  Нюпорт Таун сякаш бе привидно затихнал. Тук-таме остатъчни взривове нарушаваха покоя на хората, а някои изгорели сгради, дървета или съоръжения продължаваха да пушат, напомняйки за отминалата война.
  В един от кварталите на града обаче кънтеше красива весела музика. Танци и игри се виеха и огласяваха с весела глъч притихналите улици. По едно от шосетата сякаш отново преминаваше щастлив парад от хиляди облечени в оранжево-жълти елечета хора от The Happy People, с ведрата музика, издавана от инструментите на The Happy Bend.
  Само по опечалените изражения на присъстващите и по черната катафалка, движеща се с тромаво униние, можеше да се разбере, че това бе погребение. Защото погребваха ФРАНКЛИН ТОМАС!
  Погребваха го точно така, както бе искал - с музика, танци, игри и щастлива музика!

  Мрачният парад спря пред гробището "Nelson park"  и няколко гробари понесоха ковчега с тялото.  Гробището бе прекалено тясно, за да побере множеството хора които се трупаха пред елегантния му, украсен с множество декоративни орнаменти вход. Веселата музика спря едва когато носачите застанаха с ковчега до прясно изкопания гроб. После баптисткият свещеник излезе на преден план и започна да чете надгробното слово.
  След като отецът приключи с прочувствената молитва, предаваща духа на покойника на Бога под звуците на погребалния марш, гробарите започнаха да спускат ковчега в гроба. Хилари и Сюзън, облечени в черно, стояха най-отпред и плачеха тихо, подкрепяни от Питър и Кони. Всички наблюдаваха ритуала със сведени глави, гледаха как ковчегът с младежа, променил живота и начина на мислене на толкова много хора, бе положен безвъзвратно в гроба. 

  Бременната Сюзън едновременно буташе количката с Робърт и подкрепяше Хилари, която бе изпаднала в дълбока покруса. До тях мълчаливо вървяха Питър и Кони, унесени в собствените си мисли и чувства. Изведнъж Робърт засия и посочи с ръце напред.
   - Виждам го, виждам го!
   - Кого виждаш, Роби? - попита Сюзън. Всички спряха и погледнаха към човека в инвалидната количка.
   - Виждам Франклин! Виждам го!
   - Франклин ли? - за пръв път заговори Хилари, като погледна към нейния единствен жив син.
   - Да майко, Франклин.
  Хилари погледна напред, сякаш очакваше да види чудото:
   - Къде е той, момчето ми?
   - Той е оттатък! ТОЙ ПРЕМИНА ОТ ДРУГАТА СТРАНА!
   - От другата страна! - повтори Сюзън, като сякаш някаква искра премина и озари за миг опечаленото и лице - А ти не си ли заедно с него?
   - Не - отвърна Робърт и наведе глава, - аз ОСТАНАХ! Може би... може би още не съм готов да го направя!
   - И как е той, как го виждаш, Роби? - попита Хилари?
   - ЩАСТЛИВ! МНОГО ЩАСТЛИВ! ПО-ЩАСТЛИВ ОТ ВСЯКОГА!!!

  ... следва продължение...

© Донко Найденов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • !!!!!!!
  • Благодаря ви за страхотните коментари!
  • Прочетох тази част и смятам, че е много добре написано, колкото и да е мъчително..., майсторство има в твоята творба...
  • За пръв път те чета.Но ми хареса. Стилът ти е увлекателен, макар както виждам съм попаднала чак на 11 глава. Темата за раково болните е вълнуваща. Между другото /явно си се сблъсквал с лечението на раково-болни в България/, медицината по света не използва същите методи както в България. Исках да кажа, че в Щатите специално, не крият от пациентите действителното им болестно състояние, както в България. Там пациентите, дори и малките и непълнолетни са уведомявани за здравословното им състояния много подробно и всяка процедура се обсъжда с тях внимателно.Все пак най-ценното нещо за един човек, това е неговият живот.
    Радвам се, че прочетох нещо смислено обаче.Стилът ти е добър!
Предложения
: ??:??