Франклин Томас (4-та част)

                Франклин Томас и тайната на  щастието

                                 мелодрама

  Това е роман на щастието, това е най-доброто, което съм способен да напиша, това са най-позитивните чувства, които бих могъл да излея! Когато го четете от време навреме си пускайте тихо някоя разтърсваща балада или някоя красива музика. Може би така ще усетите истинската същност на това, което искам да кажа! Приятно четене!
          
                                        ..........

  Питър отново бе пиян и спеше във влака. Въпреки че си даде дума повече да не се среща с Пег той отново и се обади и и каза, че има нужда да се видят. Красавицата се съгласи и след около два часа Питър пътуваше с влака за Олтън. Срещата отново мина скучно, Пег непрекъснато мрънкаше и мърмореше, че всички мъже са боклуци и че търси някой истински мъж (за който най-важното правило е да има солидни банкови сметки! Срещата продължи по-малко от час и половина, след което красивата мадама побърза да си тръгне под претекст, че имала някакви спешни ангажименти. Питър седна в една кръчма на гарата и глътна набързо няколко уискита, като отново се кълнеше, че няма да стъпи повече тук.
  Тъмнината бе скрила красивите и причудливи природни форми и влакът се носеше с висока скорост, сякаш разцепваше мрака! Питър се събуди едва, когато видя светлините на Нюпорт.
  Взривни устройства и бомби гърмяха в далечината между сградите, някои хора се събудиха от ужасните звуци и гледаха тревожно към осветения в оранжево град.
  Влакът спря на централната гара и Питър слезе. Не беше оживено, тук там се мяркаха някои изгубени пътници, може би гражданската война бе уплашила повечето жители и те си седяха по домовете!
  Градски автобуси също нямаше по това време на денонощието (часовникът му показваше единадесет и половина вечерта) и се наложи да хване някакво такси, изчакващо точно такива заблудени хора като него. А когато пристигна пред дома си първо се отби в една денонощна бакалия, откъдето взе бутилка евтин ниско качествен ром. Прибра се у дома и видя майка си и баща си, които седнали на големия диван го очакваха.
   - Браво на теб, отново скиташ като клошар и се прибираш по никое време - със сърдит, но саркастичен той го посрещна майка му.
   - Къде беше? - попита баща му.
   - Това си е моя работа! - опита се да каже Питър, макар че думите му прозвучаха слято и провлачено.
   - Ето, пак е пиян! Синът ти е пак пиян! Казах ти че ще стане като чичо си Джефри, а ти не вярваш..
   - Млъквай маааа...! - Питър прекъсна досадния монолог на майка си - Ще правя каквото си искам! Не ми се бъркайте в живота!
  След това Питър отиде в стаята си и се заключи. Пусна телевизора, после взе една чаша и я напълни с ром, седна на стола и започна да поглъща червената течност на малки глътки. Алкохолът сгряваше вътрешностите му и Питър все повече се унасяше в опиянението си. Смелостта и решителността изплуваха на преден план в мислите му и той се закле утре сутрин да посети Сюзън, за да поговори с нея! По телевизията даваха някакъв екшън, на който Питър не обръщаше внимание!

  Събуди се на другия ден, по светло. Цялата стая миришеше на алкохолни изпарения, а по пода се търкаляше празната бутилка от ром. Часовникът му показваше тринадесет и петнадесет, той бе спал много, много повече от колкото искаше. Питър нямаше работа и това  не бе от голямо значение.
  Среши се набързо и хукна през вратата. Отвън го лъхна свеж въздух и той тръгна към автобусите.

   - Тук ли е Сюзън? - Питър попита майка и, като се стараеше да звучи деликатно.
   - Мисля че я няма. Напоследък рядко се задържа тук.
   - Знаете ли кога ще се прибере?
   - Не мога да ти кажа, Пит. Когато си дойде, ще и предам, че си я търсил.
   - Добре, госпожо Хоуп! Благодаря ви и довиждане!

  Питър прекара няколко часа около дома на Сюзън. Понякога отскачаше до отсрещното кафене, като всеки път пиеше по две кафета. Искаше да се ободри от лошата нощ, но накрая се разтрепери от голямата доза кофеин, събрала се в кръвта му.
  По едно време я видя! Идеше отгоре и носеше хартиена чанта с покупки. Питър стана от пейката и се скри зад едно дърво. Сърцето му туптеше силно, той бе силно притеснен. Сюзън изглеждаше по-красива и щастлива от всякога. Часовникът му показваше осемнадесет часа и седем минути!
  Питър се показа от сянката на дървото и тръгна срещу бившата си любов! Тя го видя и се сепна! Питър застана пред нея, известно време двамата стояха един срещу друг без да си кажат нищо. Сърцето на Питър щеше да се пръсне от напрежение, безсилие и срам! Той не се сещаше по какъв начин да започне разговора, сетивата му се бяха притъпили, мозъкът му бе блокирал! Знаеше, че трябва да говори в този момент, но не можеше да обели и дума! По едно време измънка нещо, което звучеше по-скоро като скимтене:
   - Сюзън, аз... аз... аз съжалявам!
  На лицето на Сюзън отново се появи усмивка. Тя го погледна в очите и каза с миловиден тон:
   - Как си, Пит? Какво става с теб?
  Това успокои до някаква степен изпадналия в отчаяние младеж, предразполагайки го  към по-спокоен и добронамерен разговор. Питър отговори:
   - Нищо не става. Мисля само за теб. Сюзън, обичам те и не мога без теб! Зная, че направих много... много... - тук Питър се запъна.
   - ... грешки...! - подсети го Сюзън.
   - Да, направих много грешки. Не те моля да се върнеш при мен, защото... едва ли... - Питър спря, като отново не знаеше какво да каже. 
   - Пит, успокой се! Ела, ще седнем в кафето и ще поговорим!  - и той покорно тръгна след нея към кафето.                                                                                
   Седнаха един срещу друг, като Сюзън си поръча кафе с мляко, а Питър - чай. Сюзън беше щастлива, невероятно щастлива. Но не Питър бе причината за това. Тя имаше друг, може би оня, с който се срещаше. Точно той бе "виновен" тя да изглежда така ослепително. Питър се почувства като глупак, като някой просяк или пияница. Сюзън го погледна съчувствено и му каза:
   - Сподели какво ти тежи, Пит. Спокойно, не се притеснявай, на мен можеш да кажеш всичко!
  Това искрено приятелско чувство, което излъчваше Сюзън зарадва Питър. Той вече чувстваше, че може да и сподели какво изпитва, никога преди не го бе правил.
   - Сюзън, аз те обичам. Когато беше до мен знаех, че те имам и не обръщах внимание на това, имах си свои лични интереси. Но ако не те видя няколко дена, просто полудявам! Да, срещах се с момичета, но ако зная, че не си с мен... просто не си представям как ще протича живота ми.
   - Пит, искам да знаеш, че аз вече имам сериозен приятел и съм много щастлива с него.
  Това признание от нейна страна бе най-лошото, което можеше да чуе от нея, макар че го очакваше. Питър наведе глава, като в този момент му се искаше да заплаче. Но той нямаше да го направи, защото беше Питър, той никога не трябваше да плаче, защото това бе срамно за него. Сюзън го докосна за рамото.
   - Пит, можем да сме приятели. Нали не искаш да се разделим завинаги!
   - Да - каза Питър, и това бе обичайно за него. Питър винаги се стремеше да остане приятел с жените, с които е бил. Но този път бе по-различно, той имаше чувства към нея. Никога досега не бе изпитвал такива силни чувства към някоя и не знаеше дали ще издържи да я вижда пред себе си по-студена и безразлична, говореща с приятелски тон, знаейки че някой друг я милва, целува и прави любов с нея.
   - Виж, Пит, ние просто не бяхме един за друг. Ти имаш други представи за любовта и за живота, които коренно се различават от моите. На теб ти трябва момиче, което не държи толкова много на чувствата, да е разкрепостена и търсеща нови и нови неща! А аз не съм такава, на мен ми трябва истински чувства, сигурност и много любов.
  Питър я гледаше изумен! Току що тя му бе казала истината, бе му казала неща за самия него, които досега той не съзнаваше!
   - Не е важна само любовта между двама души - продължи Сюзън, - важно е да има и сходството в характерите, важни са стремежите, знанията, начинът на мислене!
   - Но как да намеря такава жена? - каза Питър с глас, изпълнен с отчаяние - Такива като теб не се срещат под дърво и камък!
   - Ще намериш! Целта е да се стремиш към щастието!
   - Към щастието ли? Повярвай ми Сюзън, искам да съм щастлив! Но не виждам как това може да стане!
   - Ела при нас! Аз, приятелят ми и още много други хора се събираме в изоставената сграда на площад. Нашата цел е да бъдем щастливи и да направим света около нас по-щастлив! Там говорим само хубави неща, споделяме преживяванията...
   - Да не си попаднала в някаква секта? - попита подозрително Питър.
   - Не е секта, сектите вярват и издигат в култ някакви божества, а тук издигаме в култ единствено щастието, без значение кой каква вяра проповядва. Ако искаш утре ела с нас и ще видиш колко е хубаво с нас!
   - Ами добре, Сю - без да се замисли отвърна Питър. Той искаше да бъде с нея независимо къде и кога. Имаше нужда тя да бъде при него, без значение дали му беше гадже или не. Бе сигурен, че Сюзън е попаднала в някаква сектантска организация, бе сигурен, че новият и приятел има пръст в това. Това бе шансът му да и помогне ако се наложи, да и докаже че е смел и може да се разчита на него. И въпреки че трябваше да се запознае с този мъж и да гледа как той целува момичето, което обича Питър знаеше, че трябва да присъства.
   - Значи утре в два следобед ще те чакам тук.
   - Дадено, лейди! - каза с бодър глас той и двамата си стиснаха ръцете.
  После говореха по общи теми и след малко се разделиха.    Питър мислеше за срещата утре. В началото мислеше, че такива стремежи към щастие са някакви глупости и несвойствени работи, но след това си каза наум: "Какво пък толкова, може и да е интересно! Ще има много хора, ще се говорят хубави неща, може би ще се запозная с някое момиче". Питър вече не копнееше така трескаво за Сюзън, беше я видял, бе поговорил приятелски с нея, утре отново щеше да я види. Това бе достатъчно да успокои нервите си и да започне да мисли за други неща!   

  Часовникът на Питър показваше два часа без три минути когато той видя идващата към него Сюзън. Тя изглеждаше прекрасно, беше облякла черна рокля, а прическата и бе като на някоя манекенка от модните списания, изглеждаше като истинска дама! Хванаха автобуса и след половин час бяха на централния площад.
  Една тълпа скандираше нещо неразбираемо, а най-напред, издигнат върху някакъв     пиедестал един човек ръкомахаше и крещеше нещо, което явно провокираше събралите се хора. Двамата минаха покрай тълпата и се запътиха към изоставената сграда.   
  Първото нещо, което Питър забеляза в тези оранжеви-жълти хора бе усмивката на лицата им и ведрото излъчване. Неговото мъчно и скучновато изражение доста контрастираше на тази благоприятна атмосфера и това накара Питър да опита да се усмихне. Един симпатичен младеж с кестенява коса и приятни сини очи се доближи до тях и подаде ръка на Питър.
   - Здравей, аз съм Франклин Томас, много ми е приятно.
   - Питър Дилън - представи се той и двамата си стиснаха ръцете.
   - Франклин, това е моя стар приятел Питър, с когото имахме връзка до скоро.
  Питър нямаше как да намрази такъв човек. Франклин бе настроен приятелски, а очите му изразяваха топлота и разбиране. След малко няколко момчета и момичета се присъединиха към тях.

   - Какво да правя, не мога да живея без нея! - споделяше Питър с измъчен тон. Той вече бе разбрал, че това са хора, на които може да каже всичко и знаеше че те ще го посъветват приятелски - Когато е до мен аз не чувствам липсата и, мисля за други жени, за бивши приятелки, дори се срещам с тях. Тя ме ревнуваше, искаше да съм само с нея, искаше едно по-сериозно отношение от мен, макар че тогава не ми пукаше. Но когато ме напусна разбрах какво бе Сюзън за мен. Тя бе живота ми, тя бе момичето което винаги съм искал! И точно заради тая гадна част от характера ми я загубих. И сега не излиза от мислите ми. Мисля за нея всеки ден, всяка нощ! Започнах да пия много, вече не се срещам с другите жени, всичките ме отписаха както и аз тях. Обаче другите нямат толкова голямо значение Аз съм самотен, отдаден изцяло на мислите за моята единствена любов, която загубих!! Просто не зная какво ще стане от сега нататък, не зная по кой път да поема! Единственото, което ми остана е да пия до забрава!
  Франклин и Сюзън го слушаха мълчаливо, без да го прекъсват. Другите също го гледаха с поглед, изпълнен с разбиране и съчувствие. Накрая Франклин наруши кратковременната тишина:
   - Разбирам те, приятелю, ти в момента си в плен на това, което си загубил и те разбирам напълно. Но задавал ли си си въпроса дали имате бъдеще? Може би виждаш, тя също го вижда, че вие имате различни цели в живота, различен начин на мислене! Може би ако тя отново ти даде шанс нещата ще протекат така, както досега - тя ще иска сериозна връзка, а ти ще гледаш към други жени. На теб ти трябва момиче, което да мисли като теб, да е разкрепостена, да обича запознанствата и приятелствата, да обича новите, нестандартните неща. Навярно с такава жена ще бъдеш истински щастлив.
  Питър слушаше с интерес този приятелски съвет. Никога досега не си бе задавал въпроса какъв тип жена ще е най-подходяща за него. Този приятен младеж бе толкова прав, че Питър изпита огромна привързаност към него, сякаш са се познавали от доста отдавна.
   - Обаче как да намеря точно такава жена? Те не се срещат под път и над път. Аз познавам момичета, но нито едно не е подходящо за мен.
   - Всеки, който търси, намира! Просто се стреми да достигнеш щастието и ще видиш как желанията ти постепенно ще се сбъднат. Ако се присъединиш към нас, ще постигнеш това щастие, ще се сбъднат мечтите ти, животът ти ще придобие смисъл. Точно такава е целта на нашата организация.    
   - Тук всички вече сме щастливи, или почти щастливи! - обади се едно красиво момиче, облечено в стил "рок енд рол" - ще разбереш колко е лесен и кратък този път, който води до всички успехи в живота.
   - Мислите, че ако идвам при вас, животът ми ще се промени, така ли? - попита подозрително Питър, гледайки облечените с оранжево-жълти елечета хора пред себе си.
   - Ние не сме секта Пит, нали ти казах. Ако ти е приятно ще идваш, ако не - няма - отговори Сюзън.
  После Франклин Томас, заедно с останалите от "The Happybend", изпяха няколко леки весели песни, на които всички танцуваха. Питър се забавляваше истински, имаше чувството че всички се опитваха да направят престоят му приятен. И когато си тръгна от тук той бе много по-щастлив и усмихнат!   

  Питър Дилън продължаваше на идва и да бъде част от "The Happy People". Животът му се промени коренно  за много кратък период от време, той почувства какво означава човек да живее пълноценно. Всеки ден бе с нещо различен от предишния, всеки път организираха нови и нови мероприятия! Понякога ходеха по улиците и заговаряха непознати, успокояваха нервните и страдащи хора, друг път организираха партита, пееха песни по улиците, скандираха щастливи лозунги, противно на цялото напрежение, предизвикано от гражданската война!
  Питър си намери много добра приятелка, която се казваше Кони и тя също бе част от "The Happy People". Тя бе такава, каквато Франклин Томас прогнозираше, беше красива, разкрепостена, обичаше пътуванията и екстремностите, обичаше запознанствата с различни хора! Питър се влюби в нея, както и тя в него и двамата станаха много симпатична и приятна двойка! Той все още не бе забравил Сюзън, но сега тя бе най-добрата му приятелка, която винаги бе готова да му помогне или да му даде съвет.
  Той намери и работа! Неговото сияещо и усмихнато лице, с което се явяваше на интервютата бе една от причините да намери това начинание. Той разнасяше пици по домовете, което трябваше да му осигурява прилични доходи. Питър Дилън вече бе един ЩАСТЛИВЕЦ, имащ всичко! Той бе искрено благодаре на Сюзън, защото го заведе на това място, на новите си приятели и приятелката си, че му помогнаха да осъзнае кое е доброто, и най-вече на Франклин Томас, защото бе създал тази организация, защото бе помогнал на всички тези хора да намерят себе си! Ето как стремежът към щастие може да промени в положителна насока живота на даден човек!   

  Всичко бе прекрасно! Най-хубавото, което можеше да се случи, се случваше! Франклин Томас бе преодолял всички отрицателни емоции и се бе отдал на щастието, той бе открил ТАЙНАТА НА ЖИВОТА. Той бе много радостен от това, че каузата, за която се бори, за която живее и за която е дал толкова много имаше резултат. Той имаше щастливо сплотено семейство, прекрасна приятелка и много много приятели и поддръжници на каузата! Франклин Томас трябваше да "раздава" това щастие на колкото се може повече хора, искаше да види светът малко по-добър и човечен.
  Сюзън също бе щастлива! Този прекрасен кестенявокос младеж с невероятните сини очи я промени изцяло!Тя вече имаше всичко, което бе искала, животът и се нареждаше като по план. С майка си и баща си вече се разбираше отлично, в университета показваше изключителни знания и имаше само отлични бележки, в работата също и вървеше, дори и предложиха повишение. Тя също като Питър разбра какво означава да искаш да живееш пълноценно и да го постигнеш.
  Питър също усети радостта от живота. Откакто бе започнал да идва той сякаш се бе подмладил с няколко години, от онова пиянде, което бродеше безцелно по улиците нямаше и помен. Кони бе страхотна, тя бе момичето, което Питър винаги е искал. За почти всички теми имаха еднакво мнение, хобитата на единия и на другия бяха почти еднакви, те просто си пасваха! Питър отново се срещаше с другите момичета, дори запозна Кони с тях! А тя не даде никакъв повод, че го ревнува от тях, дори и се сприятели с някои.
  The Happy People ставаха все повече и повече. Все по-често по улиците на Нюпорт Таун, наред със скандиращите и стачкуващите се срещаха и усмихнати хора със приятни жълто-оранжеви елечета, изпълнени с позитивизъм и радостно настроение. Те непрекъснато приобщаваха различни хора, които се превръщаха в техни поддръжници и почитатели. Някои вестници писаха статии за организацията, а една местна телевизия излъчи цял репортаж за дейността и целите на  The Happy People!

 ... следва продължение...