Фургон от кифла
Остатъци от време - разплетени нишки, поглеждайки, виждаш куп стари сандали с протрити каишки. Добре опаковани в сини кутии, добре разпилени сто мръсни чинии. Пропуснати срещи, пропукани фуги, безсмислено свършени дребни услуги. Тефтер, указател, до тях телефон, нашийник за куче, табелка за дом.
Два болнични листа, кола с климатик, съдебна призовка, съсед с нервен тик. Забравяш, не помниш от вчера до днес, наивно купуваш следи от прогрес, безцелно се целиш и пиеш компот, целуваш го, псуваш го, после му викаш живот…
Някой каза “Да теглим чертата!”, Някой знае ли колко са тежки чертите? После Някой ли смята да плаща щетата или просто е свикнал да вярва в тъгата?
Бели дни занапред - дъжд от бонбони, ураган от светулки, планини макарони. Добре съхранени златни моменти, любов на камари и торби с комплименти. По Дунав се носи петно шоколад, в Силистра го чакат с лъжици и хляб. Кристален сервиз за седянка пред блока и баби на стачка против ниските такси за тока. Подобрени рекорди и спечелени квоти, стотина набързо спасени животи, усмихнати лелки на студентски купон, кола с климатик, но и с кожен салон. Керемиди от вафла, от кифла фургон, гълъб от захар и фонтани от ром.
Записваш си в дневник и мечтаеш за стрес, кичиш се с лаври и със слава, и с чест, рисуваш лалета и сглобяваш робот, целуваш го, псуваш го, после му викаш живот…
Някой каза “Да теглим чертата!”. Някой знае ли колко са крехки чертите? После Някой ли смята да плаща щетата или просто му писна да вярва в тъгата?
Пред вратата на стар, но пък кифлен фургон, е приседнала лелка с тефтер, с телефон, припомня си песни от златни моменти и рови в торба за комплект комплименти. На метри от нея е паднал бонбон, а група светулки танцуват на клон, добре опаковани в сини кутии, пропукани фуги, мръсни чинии, по всичко личи, че е било купон, но лелката тръгва като в хубав шансон. На нея ù писва да спасява животи, да чупи рекорди, да се бори за квоти, но също престава да мисли за мръсното и ето профучава по околовръстното. На колелото, точно пред “Мираж”, от общината са направили за корабче гараж, завърта, паркира леко встрани, поръчва си сок - получава звезди, звъни на сестра си, става страшен компот, целува го, псува го, после му вика живот…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гергана Янчева Всички права запазени
, чак сега виждам какво си ми казала и имам чувството, че по-голям комплимент не съм получавала никога преди ! 
