Много рано сутринта Кух Че Реп с тихи стъпки излезе от селото и потъна в гората на север от него. Днес е решил да свири на любимия си музикален инструмент - гайда, но за целта ще трябва да се отдалечи доста, за да не пречи на останалите. Точно за това е и това ранно ставане, за да има повече време. На гърба му е преметната раница, в която освен гайдата има две манерки с най-доброто от виното на Вон и няколко сандвича.

Ко Та Рак се събуди, когато Кух Че Реп мина под дървото, на което спеше. Няколко секунди по-късно той вече се промъкваше след мъдреца подтикван от любопитството си.

Час и нещо по-късно и няколко километра по на север Кух Че Реп си избра полянка, на която да се упражнява, настани се удобно и извади първата манерка с вино. Известно време се настройваше за предстоящото си занимание и с наслада отпиваше от прекрасното питие, примижал от удоволствие...

Ко Та Рак се настани под прикритието на последните дървета и се подготви за наблюдение... Усети леко раздвижване на въздуха зад себе си, но докато се обърне да провери за причината, до него застана Но Щен Вълк...

Но Щен Вълк кимна на изненадания си приятел и погледна въпросително към човека на поляната. Ко сви рамене и наклони леко глава в ням въпрос. Вълкът примига утвърдително, двамата тихи като сенки се прокраднаха към мъдреца и се настаниха пред него, след което зачакаха търпеливо.

Кух Че Реп отвори очи, пресегна се към гайдата си и замръзна - пред него там, където до преди миг беше само празна полянка, сега имаше един вълк и една котка. Котката мърдаше крайчето на опашката си, а вълкът въртеше ушите си в различни посоки, което леко изнерви мъдреца.
- Какво мога да направя за вас? - пръв наруши мълчанието Кух Че Реп.
- О, велики учителю - започна в типично негов стил Ко Та Рак - Моля те, обясни ни какво е това "дзен".
- Хм... Обяснението е малко сложно, но ще опитам.
Мъдрецът се впусна в дълги обяснения, като често си сръбваше по малко винце. След доста време двамата приятели се спогледаха, вълкът подбели очи в отговор на въпросителния поглед на котката.
- Няма ли някоя съкратена версия на обясненията? - прекъсна Ко Та Рак монолога на човека.
Кух Че Реп се сепна, защото се беше увлякъл и съвсем забрави за слушателите си. После се замисли за насиненото око на колегата си Дърт Пън, за остри нокти и големи зъби, за това, че няма много вино в себе си и накрая като че ли намери решение:
- Послушайте ме как свиря, може да ви помогне да разберете дзен.
След тези думи той затвори очи и засвири, като този път наистина се постара. Ко Та Рак и Но Щен Вълк се заслушаха, човекът наистина свиреше много добре - с вдъхновение и всеки от тях се потопи в мислите си...

След няколко часа Ко се сепна и се отърси от състоянието, в което бе попаднал, слушайки музиката. Рязкото му движение извади и вълка от медитацията му. Двамата се спогледаха, погледнаха и Кух Че Реп, решиха да не го вадят от транса му и си тръгнаха...

Кух Че Реп спря да свири, остави гайдата, раздвижи схванатите си мускули и погледна небето - слънцето клонеше към залез. Мъдрецът прибра инструмента в раницата и забърза към къщи, като в движение изяде сандвичите и изпи и втората манерка с вино, защото беше много гладен и жаден. Стигна в селото по тъмно и веднага забърза към кръчмата на Вон, за да се присъедини към останалите за вечерната им медитация.

Още от вратата Дърт Пък го посрещна с думите:
- Хайде бе, Кух Че Реп, къде се губиш?! Цяла седмица те няма...