За всеки влак си имало пътник.

Веднъж чаках на една студена гара. Помня, че чаках дълго. Може би година. Чаках да дойде влак, чаках много и нямаше никого. Веднъж дойде един с голямо закъснение. Качих се от студената гара в топлия влак. Пътувах дълго, а пътуването беше удоволствие. Влакът беше от онези, на които външния вид не те привлича, и се надяваш да не е твоя... Но беше топъл и уютен. И какво, че на външен вид не е това, за което си мечтал, когато вътре е топло, комфортно и не ти се иска да слезеш. Дълго време се возих с него, и дълго време не идваше моята спирка. Един ден дойде време да сляза. От топлия влак, слязох отново на студена гара и отново бях сама. Знаех, че моят влак няма да се върне. Знаех, че е от онези, които минават веднъж в живота и се движат по линията само напред, без да се връщат никога назад. 

Сега моя влак е на друга спирка, с друг пътник. А аз останах отново сама, в очакване на следващ.