"Гара, пълна със мечти"
Пак идваш ти...
Носиш ми радост и даряваш ми усмивката си,
но отново светкавично си тръгваш!
Оставяш ме със спомена и с новите надежди!
До кога ще е така?!
До кога, се пита,м ще тлея аз по теб,
а ти ще нехаеш за мен?!
До кога...?
Сега не зная как живея с тази тъга,
питам се, ще те дочакам ли?
Ще дойде ли денят,
в който ще си ти до мен?
Или ще оставиш спомена за мен,
както каза ти -
" на гара, пълна със мечти"!
Тази "гара", на която заедно мечтаехме
за бъдещите дни,
на тази "гара", на която
любовта ми се роди!
Не искам да бъда за теб
просто един отминал кадър...
Защото ти накара ме
да вярвам в любовта,
да изживея с тебе
всяка една сълза,
за да ти отдам своето сърце,
своята душа!
Уж винаги щеше да си до мен,
а сега те няма!
Загубихме се с теб сред тъмата
на обгръщещия ни свят...
Дали колелото за нас ще се завърти,
дали ще се пресекат пътищата ни -
не зная!
Сърцето ми те чака!
А сега те питам - ще те дочака ли?
Ще признаеш ли чувствата си?
Ще направиш ли така, че
да се пресекат пътищата ни?!
Или всичко ще си остане една "гара, пълна със мечти"!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Криси Всички права запазени
