Гарантирам!
Бях учителка по руски език. В часовете пеехме, играехме на театър, провеждахме конкурси и викторини... За награда купувах на децата картички от руската книжарница (днес Американски културно-информационен център). Някои предпочитаха картичка пред шестицата. Сега разбирам, че съм използвала „интерактивни" методи на обучение и съм съдействала за превръщането на училището в „желана територия"...
Но в началото на 90-те задухаха други ветрове. Училището ни реши вместо руски, да се изучава английски език. Чудесно, но защо единият - за сметка на другия?! Руският език също е международен и то с големи традиции у нас. Но аз не ги разбирам тия работи. С политика не се занимавам и в партии не членувам, за което си плащам с лихвите... Свободата, Санчо!
И така, едно прекрасно утро осъмнах без часове. Предложиха ми да стана възпитател и аз приех. Мислех, че ще трябва само да организирам самоподготовката на учениците в занималнята. Да, ама не! Те ме възприемаха като учител по всичкология. В чудо се видях! Иди и обясни на едно дете, че всеки учител изучава специалността си 4-5 години. То те гледа с невинни очи и очаква да му помогнеш... Запретнах ръкави и започнах да уча по всички предмети. Благодаря на моите учители, че са ми дали солидни знания в училище. Не че не съм умна и схватлива по рождение... Като надникнах в учебниците, косата ми се изправи - бяха написани на такъв академичен език, че дори и аз се затруднявах. Често се налагаше да превеждам уроците на достъпен и атрактивен език. Имах един палавник Стефчо, който ме зяпаше в устата, когато разигравах уроците по история. Като на шега изкарваше петици, без да е отворил учебник... Но най-голям зор видях с математиката. Като затанцуваха ония ми ти хиксове, игреци и зетове - не мога да ги укротя... Повечето деца идваха заради математиката, имах ли друг избор - научих и нея. Че то не било толкова трудно, даже в един момент ми стана интересно. След като получавах отговора на задача с повишена трудност, се радвах повече от децата.
Тъкмо станах факир по всички предмети, дойдоха съкращенията. Ръководството прецени, че съм в тежест на републиканския бюджет и ме съкрати, без да подозира от какъв капацитет се лишава... Сега съм безработна и получавам минимално обезщетение. Разполагам с неограничено време за духовното си развитие, но ми си ще и физически да оцелея... Затова, ако на някой от вас детето му има нужда от помощ, да ми се обади. Гарантирам, че до месец ще го направя отличник. А и не взимам скъпо...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вилдан Сефер Всички права запазени
