feia (Вилдан Сефер)
529 17810
14.03.2009 г., 9:00 ч.

Гарантирам! 

  Проза » Хумористична
1489 0 30
2 мин за четене

 

Бях учителка по руски език. В часовете пеехме, играехме на театър, провеждахме конкурси и викторини... За награда купувах на децата картички от руската книжарница (днес Американски културно-информационен център). Някои предпочитаха картичка пред шестицата. Сега разбирам, че съм използвала „интерактивни" методи на обучение и съм съдействала за превръщането на училището в „желана територия"...

Но в началото на 90-те задухаха други ветрове. Училището ни реши вместо руски, да се изучава английски език. Чудесно, но защо единият - за сметка на другия?! Руският език също е международен и то с големи традиции у нас. Но аз не ги разбирам тия работи. С политика не се занимавам и в партии не членувам, за което си плащам с лихвите... Свободата, Санчо!

И така,  едно прекрасно утро осъмнах без часове. Предложиха ми да стана възпитател и аз приех. Мислех, че ще трябва само да организирам самоподготовката на учениците в занималнята. Да, ама не! Те ме възприемаха като учител по всичкология. В чудо се видях! Иди и обясни на едно дете, че всеки учител изучава специалността си 4-5 години. То те гледа с невинни очи и очаква да му помогнеш... Запретнах ръкави и започнах да уча по всички предмети. Благодаря на моите учители, че са ми дали солидни знания в училище. Не че не съм умна и схватлива по рождение... Като надникнах в учебниците, косата ми се изправи - бяха написани на такъв академичен език, че дори и аз се затруднявах. Често се налагаше да превеждам уроците на достъпен и атрактивен език. Имах един палавник Стефчо, който ме зяпаше в устата,  когато разигравах уроците по история. Като на шега изкарваше петици, без да е отворил учебник... Но най-голям зор видях с математиката. Като затанцуваха ония ми ти хиксове, игреци и зетове - не мога да ги укротя... Повечето деца идваха заради математиката, имах ли друг избор - научих и нея. Че то не било толкова трудно, даже в един момент ми стана интересно. След като получавах отговора на задача с повишена трудност, се радвах повече от децата.

Тъкмо станах факир по всички предмети, дойдоха съкращенията. Ръководството прецени, че съм в тежест на републиканския бюджет и ме съкрати, без да  подозира от какъв капацитет се лишава... Сега съм безработна и получавам минимално обезщетение. Разполагам с неограничено време за духовното си развитие, но ми си ще и физически да оцелея... Затова, ако на някой от вас детето му има нужда от помощ, да ми се обади. Гарантирам, че до месец ще го направя отличник. А и не взимам скъпо...

 

© Вилдан Сефер Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ух, за сега един език с падежи ми стига (латински).
    Предложението ти е хубаво, обмислям го, Вилдан.
  • Евала и за разказа и за коментарите.

    Аз съм се разминала с индианския език, но за съжаление историята и географията ми разказаха играта.

    Изправила се г-жата ни по география в 6-ти клас на родителска и казала:

    - Че аз какво толкова искам да знаят! Само географско положение, климат, води, природни ресурси, население и т.н. и т.н.

    Ама колко му е!!!

    Евала и за темата и жалко за руския. Аз се гордея, че го поназнайвам малко, за разлика от други на моите години.

    Прекрасно пишете! Винаги чета с удоволствие и на един дъх!
  • Мила Люси, защо не вземеш малко частни уроци по руски език от мен? Като за тебе с преференции...
  • Я хачут учит руский.
    Дано да е правилно, защото още не съм започнала с него.
    Поздрави и горе главата!
  • Да са живи и здрави приятелите!
  • Мисля, че зная на кого да те препоръчам...
    Остави контакти - ще те потърсим
    Сладур си!!!
  • Най-много ме подразни след `89 -та година, че на бърза ръка се отрекохме от всичко старо. Вместо да се прецени кое е полезно и може да се използва. Говоря за материална база, хора... Тръгнахме в посока, за която не бяхме достатъчно подготвени. За неща изграждани с години и отношения, не съвсем понятни за нас. И какво се получи - едно огромно българско Нищо. Други страни войни водиха и са по-напред от нас. А ние упорито копаем в дъното на пропаста. Защото ни се струва плитка.
    Да ни е честито! Сами си го правим. С делата и решенията си.

    Поздравления, Вилдан!!! Само не губи надежда. Все някога ще дойде светъл ден!!!
  • в общество като нашето...никак не се учудвам...натъжи ме...
    но пък ти, мила Вилдан...грееш като звездица и всчки те обичаме много...
  • Амиииии, с удоволствие бих поверила дъщеря си в твоите ръце, но Кърджали ми е малко далечко-не мислиш ли?? А иначе имам афинитет към руския език, затова и аз бих се записала на опреснителни курсове-няма да ми е излишно! Сейчас-спокойной ночи!
  • Тъжната действителност!
    Прегръдки,Феичке!
  • Благодаря на всички! Радвам се, че се породи дискусия по темата. Аман от реформи и експерименти не само в областта на образованието...
  • ВИЛДАНЧЕ-Е-Е!!!
    Плохая забота...
  • Ма*ка му и държава, ма*ка му и образование. От има-няма 20-ина години такива експерименти се провеждат в него, че българинът, дето даваше мило и драго, за да изучи децата си, сега направо е готов да се свърши за него... но изучване нема. Не зная какво е в момента състоянието на учебниците и учебните тетрадки, ама вярвам на Вит. Но, ако си мислите, че тези експерименти са от последните 10-ина години, жестоко се лъжете. Помня един случай с голямата ми дъщеря, отпреди 16-17 години. Ученичка по сендовската система. Учебника - по общология, сиреч там и математиката, там и физиката, там и историята, там и езиците. Страницата разделена на две – едната половина на български, другата на руски, ако се не лъжа имаше и английски карета, а съдържанието, както казах по всичкология. Та един прекрасен ден се връща щерката от училище и вика: “Мамо, трябва да преведем едно индианско писмо.” “Какво да преведем?” – дзверя се аз. “Ами има картинка на едно индианско писмо в учебника и трябва да го преведем” – отвръща детето (10-11 годишно) и ми показва въпросната картинка. Верно беше индианско писмо. Само йероглифи - едни такива птичета, заврънкулки, получовечета и нам’си какви фигурки с чертички и точици по него и никакви подсказки. Добър математик съм, решавала бях всякакви ребуси, ама туй писмо ме изтормози. Гледах го, въртях го, ама нали не знам индиански език, нищо не направих. “Ега си, аз да не съм Шамполион!” – ядосах се накрая, след като си загубих целия следобяд в съчиняване на “индиански език” и решавам да го отложа за след вечерята, като си легнат децата. Добре, че бях в майчинство с малките, та време бол, поне на работа нямаше да ходя на другия ден и реших, че ще мога да вися над него цяла нощ. Белким па го “преведа” туй писмо. Ама то като се опъна – не ще, та не ще! Гледам го аз, като индианец пишеща машина, и правя свободни съчинения на тема “Индианският език в новото българско образование”. И в един красив момент, някъде към полунощ като ми падна пердето! Листовете пред мен, химикалката в ръката ми и решавам да напиша писмо (не на индиански) до учителката. Горе-долу с такова съдържание:
    “Уважаема, г-жо Ч.....
    С удоволствие се запознах с поставената от вас задача за домашно на дъщеря ми. За съжаление всички мои знания (включая и висшата математика) не бяха достатъчни да се справим с нея. Поради тази причнина, а и с цел бъдещото ми ограмотявне в областта на индианския език, моля да ми изпратите въпросното писмо преведено, за което ще ви бъда много благодарна. С уважение: П.Д........”
    Е, познайте с каква оценка се прибра щерката и колко получих “превода” . Както и какви бяха оценките на дъщеря ми следващите няколко години по предметите на въпросната госпожа... Та образованието си е истинско изпитание. Форд “Боаяр” ряпа да яде. И тук ще кажа, че съм абсолютно съгласна с Ена. Изглежда децата ни от 20-ина години наистина оцеляват въпреки грижите на родителите си... и въпреки грижите на държавата...
    А ти гледай да оцелееш, Феичке! След 4 години по план програма внукът тръгва на училище и със сигурност ще имаме нужда от помощ, нищо че на 2 годинки знае наколко книжки наизуст и спряга английски думички. Така или иначе ще му се наложи да попадне в лапите на българското образование и тогава жална ни майка на всички у дома...
    Прегръдки за актуалната тема, макар изобщо да не я приемам откъм хумористичната ù страна. Направо ми се плаче...
  • Танче, не бой се
    Имаш време да научиш материала, да го пресъздадеш в съответната интерпретация и да го поднесеш в този вид на рожбицата... а пък после, когато тя го е научила вече, ще й покажеш учебника...
    Сравнението е задължително! Иначе докато учи, ще интерпретираш до сублимация. Научи детето какво е искал да каже авторът и защо не е успял... ще има ефект, вече съм го проиграла
    УСПЕХ!!!
  • А не, това тук ми е противопоказно! Ами аз съм в прединфарктно състояние от разказа, а като прочетох коментарите... сега пиша след колапса... Вие ме изплашихте до смърт, ами моето Еви догодина е първолаче, дайте бързо съветите си! Лелеееее, горките ни учители...
  • Не е лесно да си учител
  • Я!!! Ти си оцеляла!?
    Щото аз щях да загина окончателно преди време, на косъм бях...
    Като прочетох в една задача по математика, че се търси дължината на правата... още съм в будна кома...
    И да знаеш - центърът на окръжността дебне!!! Гледа, вижда всичко и то под съответния ъгъл...
    Да не говоря за задачите по физика - всички велики физици, барабар с Айнщайн и Стивън Хокинг праз да ядат... че и праз им е много...
    Вилдан, Вилдан...
    Всички ние сме част от един абсурд...
    Както се казва - децата оцеляват въпреки грижите на родителите си... а бих добавила - въпреки грижите на държавата...
    Е, хайде, остани си със здраве...
    Прегръдки, мила, не се предавай, има си природни закони... те ше им видят сметката...
  • Тази участ не е само твоя.
    Скоро видях един познат - лекар - ремонтираше покрива и чистеше комина на една къща.
  • Ще оцеелеш!
    Изпитание си е, но пък ще е за добро!
    Обичам те и стискам палци!
  • Благодаря ви! Осъдена съм да оцелея...
  • Какъв ти хумор, Феичке, тъжно е, тъжно...такива сърцати и способни учители да остават без работа...срамувам се от времето, в което живеем...Прегръщам те!
  • Да знаеш колко ми е познато...
    -та е за теб и важното да можем да гарантираме! А оцеляването е заложено в самите нас. Пращам ти далечна силна прегръдка.
  • Хумористична??? Прегръдка!
  • ... много натъжаващо, но толкова реално! За съжаление...
    Искрено те поздравявам!
  • Най-трудно ми беше да убедя себе си, че детето ми има нужда от това някой да стой над главата му и да му превежда уроците.И тъй като съм от онези задръстенячки, които все още смятат, че това – да знаеш, не означава да имаш отличен , както и обратното взех, че вкарах детето си в края на втори клас в приключение. Нищо че за нея се грижеше една госпожа, която се наложи да преодолее всички видове стресове, на които можеше да бъде подложено семейството на една първолачка, както и шокът на самата първолачка, нищо че тази същата госпожа бдеше като орлица над невръстното ми отроче, а и нищо че половината учителки в школото на дъщеря ми са ми познати ... и че уж бях подготвена. Да де, но госпожата не знаеше английски, вечер по диагонал се проверяваха тетрадки, следваше задължителен кръстосан разпит по време на вечеря, научавах на кое детето какво казали, защо го казали и всякакви други подробности, англ. Го пренебрегвах, защото мъника имаше отличен, и реших, че с моите повърхностни знания по-скоро ще я объркам, отколкото да и помогна ..Нищо де... Видя се ... Прибирам се една вечер, едва вървя, мечтата ми е да се хвърля в леглото, но Мъник ми поднася учебника по английски и казва – помагай ... Девет вечерта, тя спи, аз също ... Но се борим. Чети – да, ама не, не може! Започвам аз – напред - назад по учебника, подивяла от ужас. Прочитаме урока – на третия път вече го знаеше наизуст, което ме доведе до още по голям шок ... В 11 бих отбой, лягане, без да е научила. Като по поръчка ми идва една родителска среща в края на въпросната седмица, на която аз задавам въпроса на госпожата – като как става това чудо – отличните оценки и незнанието. На съседния чин – скубе коси учителят ми по английски в гимназията, щерка му на годините на моята. Госпожата – възмутена, огорчена, обидена ме обвини в болни родителски амбиции, стана скандал с моя учител и въобще – мила родна картинка ... на другия ден детенце се прибира в къщи със сълзи на очи и казва – само вие с бащата на деми сте се изложили много, и нас сте ни изложили ... И сега – винаги ще имам двойка. Нема такъф филм, казвам. До края на вечерта – вече имам учителка, която ще ни учи на английски. Факт – научи ни, владеем го достатъчно добре, по –добре и от родния!!!!!!!!!
    Поредица от ужаси ни заливаха тези четири години, госпожата, която се грижеше за нас, вече не се грижи, защото след семеен съвет решихме, че е време дечко сама да се справя. Отново – да, ама не. Разделихме – математиката и природата – на таткото , останалите – хуманитарни – на мама. Оставям я аз – поема я татко- така се скрепя и семейството. Бащата – математик, купон – бори се, поти се, детето се хили... Приятелката ми – същата работа, само където техния татко – една сутрин забил учебника по математика на класната в първи клас , с думите – такива задачи не можете да искате да решава дете на седем години. Може! Всичко може! Дори да учим перодиката по време на възраждането, без ад знаем какво е това периодика, или пък да се чудим защо покръстването, което станало 864 било цяла година, и кой е онзи, отляво на Борис, нарисуван в учебната тетрадка... После последното се оказа грешка в учебната тетрадка, самата учебна тетрадка е голяма грешка. Изтормозих дори моята учителка по история един ден с едни стрелки, които трябваше да покажат населяването на прабългарите и славяните. Дебелата история на БАН казваше друго, в интернет – също друго се каза, да ама учебната тетрадка беше разположила посоките на населяването по точно определен начин и аз след като се видя, че не мога да се справя – звъня на госпожата ми, моята, и я крещя – помагай , помага тя – но не ми говори като по тетрадката ни, а така както пише в онези дебели томове на БАН, които надали някой от МОН в настоящето е чел. Но пък след като говорих с нея облекчено затворих тетрадката, на другия ден – повторение – повредата в тетрадката, не при нас ...
    А от догодина – втори западен – руски! Против волята на отрочето! Но за наше – на таткото и на мама – улеснение.
    Ако, че министърът е решил да прави осми клас езиков...И това ще преживеем, пък сутринта – се чу и нещо от сорта на това, че сложни ни били буквите – и това ще преживеем ...
    Тъй че Феичке – приключение е, а ти – поогледай се за някое такова семейство като нашето– подозирам, че са много такива!

    И ти вярвам!!!
  • Вилдан, ох мила, ясна ми е тази история. Преди 5 години ми се наложи по семейни причини да напусна елитното училище, където и сега работя. Попаднах в малко селско училище. Музика, трудово и физическо... Колегите полагаха неистови усилия без материална база, без тетрадки, в крайна нищета и недоимък да извадят добри резултати. И го правеха. И там занималнята беше обичлива и грижовна... Съкратиха я! Жена с три деца, прекрасен преподавател по руски език. И в името на единия хляб милата записа английски- начален курс. Как изкара? Никой от управляващите няма да я попита. Помагаха и колегите. Със заеми. Ох,Вилдан... Такъв прекрасен учител и поет да остане без работа... Това е престъпление!
  • Това ми дойде много страшничко!!!
    От септември ще съм първолак
    Какво ли ме чака, но тук ти ми даваш големи надежди особенно за танците с хиксовете, игреците и прочие
    Ще помагаш
  • Прегръщам те!!!
  • Феичке, капацитет си и още как! Който не те е чел, той не го е признал. Поздрав, от сърце!
  • Шемет си, помля ме и ми разби чувствата отвсякъде!
    Ех, Вилдан, затова те обичам!!!
    Тежък проблем, поднесен така интелигентно и изящно!!!
    ПРЕГРЪДКИ!
Предложения
: ??:??