Гергана пръхтеше нагоре по баира, понесла две торби с покупки. Насреща добродушният комшия Дечко пушеше цигара и както винаги шеговито ù подхвърли в приятен напев: - Моме Гергано, моме Гергано, накъде си поела толкова рано? - Де да беше рано! Цял ден съм търчала напред-назад и сега на нова сметка трябва да сготвя нещо на мъжагите за вечеря! Дечко я отпрати с усмивка, а тя се върна назад към мислите си за възможностите на китайската медицина да лекува „отписаните“. Дъщеричката на една колежка страдаше от церебрална парализа и беше страшна картинка... Всички в махалата познаваха Гергана като странница – беше като трън в очите или по-скоро като цвете в пустинята сред тези обикновени, отрудени хорица, за които стемежът към красота и изящество, към непознатото и нетрадиционното беше непонятен. Друго си е да си копаеш градинката или да готвиш пред печката. Като минаваше покрай насядалите по пейките комшийки, те само се побутваха и шушнеха „Ей я знахарката, как се е накиприла пак!“ Красотата ...