Беше дъждовен ден. От ония в които е студено дори на душата ти и искаш само да се свиеш някъде на топло.

Сашо живееше сам в голяма къща, оставена от родителите му, вече покойници. Освен него в къщата през деня беше и готвача му. Сашо беше нисък, дебел, червендалест мъж. 180 килограмовото му тяло не го притесняваше. Мързеше го да извършва каквито и да билo физически упражнения. Наближаваше четиридесетте и не мислеше да се задомява, пък и къде да я намери като не излизаше никъде. Родителите му му бяха оставили значителна сума пари и не му се налагаше да работи. Често скучаеше, мързеше го да прави каквото и да е, дори и да се къпе, но го правеше по необходимост. Водеше заседнал живот, не му харесваше да излиза навън. Нямаше приятели, изобщо беше саможив.

Беше следобед. След като беше спал до един часа и след като свърши с обилния обяд, се излегна в любимото си кресло и включи телевизора. Гледаше предимно кулинарни предавания. Понякога се заглеждаше и по други програми, но бързо му омръзваха. Гледането на телевизия беше единственото му занимание, като изключим храната. Яденето за него беше магия, блаженство, удоволствие, което беше превърнал в мания. Взимаше готови рецепти или сам измисляше нови такива, които опитния му готвач ги приготвяше. С две думи живееше за да яде. Превключи на спортен канал, не обичаше спорта, и отново превключи на друг канал. Даваха програма за душата и за прераждането, заслуша се, говореха, че душата е безсмъртна и единствената и цел е да еволюира. Спомни си за баща му. Той четеше много духовна литература и беше деен човек, обичаше да усъвършенства душата си. Често му казваше да се бори, да прави нещо със живота си, но Сашо не го слушаше. Баща му повтаряше, че ако не се бори в този живот, в следващия ще се превърне в някое животно, в куче или котка. Сашо не помнеше откъде баща му знае това, може би от китайските вярвания, които четеше. Но Сашо не вярваше в тези измислици. Превключи на друг канал.

Наближаваше време за вечеря, в къщата се носеше мирис на печено месо с розмарин. Сашо усети вълчи глад и преглътна. После стана и се затътри към кухнята. Масата беше сервирана и той започна да се храни със животинска страст. Беше вкусно, ядеше и се усмихваше. Бързаше да погълне всичко. Изведнъж парче месо заседна в гърлото му, опита се да го извади, но не успя. То го задушаваше, не можеше да диша. Беше се задавил с проклето парче месо…„Kаква нелепа смърт" - помисли си …. и умря.

Отвори очи, първото нещо, което усети беше глад. Огледа се, беше валяло, мразеше дъжда. Отсреща имаше голяма кофа за боклук и две котки ровеха съдържанието й. Инстинктивно почуства, че трябва да отиде при тях. Пресече улицата и мимоходом видя отражението си в една локва. От нея го гледаше малко черно коте.