5 мин за четене
Краката вече съвсем не го държаха, имаше чувството, че ако падне още веднъж, няма да може повече да се изправи. Всъщност през последния един час се бе строполявал в снега поне десет пъти, все с мисълта, че това е краят, но някак бе намирал сили да продължи. Снегът бе почти трийсет сантиметра дълбок, но се топеше, явно не бе много студено. Въпреки това пръстите на краката и му бяха съвсем измръзнали, заради неподходящите за планината обувки. Почти не си чувстваше стъпалата. Предния ден ги бе огледал и се бе уплашил от синкавия оттенък, който бяха придобили.
Закатери се по поредния изпречил се пред погледа му хълм. Таеше надежди, че от върха му ще види населено място. Не би. Само заснежени гори и остри планински върхове в далечината. Никаква надежда за спасение.
Все още не можеше да повярва, че се е загубил толкова тъпо. Бе излязъл от хижата да се поразходи и да разведри замъгления си от алкохола мозък, и бе попаднал на елен – красив екземпляр с огромни рога. Бе тръгнал след него в опит ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация