Тя обича гласове. Но не всички. Грозните я отблъскват. Тя не обича грозните гласове. Мрази пискливите гласове. Мрази кудкудякащите. Мрази мрънкащите. Мрази гъгнивите.

Обича плавните гласове. Обича галещите, мъркащите, нежните, богатите гласове. Красивите гласове я очароват.

Но те не винаги се обаждат. Понякога са срамежливи. Чакат тя да ги открие. Затова слухът ú винаги е напрегнат. Ушите ú са деликатни, изключително чувствителни. Долавят всяко трептение, разлагат го, изследват го, синтезират го. В главата ú по рождение е монтиран мощен аудио-анализатор. Звуковете постъпват в него, там тя ги обработва, отсява паразитните, ненужните вибрации, излишните шумове, докато не изкристализира гласът. Разглежда го. Ако е красив, му се наслаждава. Дава му име и го складира в паметта си.

Има си любими. В нейния Топ 10 няма първи и десети, всичките са й любими. Всеки е с различно красив тембър. Един от десятката принадлежи на човек, който продава балончета пред зоопарка. Невзрачно мъжле със съмнителни хигиенни навици, оскъден интелект и тотална липса на сексапил, но с най-възбуждащия глас в света. Друг пък излиза от гърлото на пенсионирана детска учителка, пред чиито богат саунд Има Сумак може само да немее, изчервена от срам.

Понякога, според настроението си, вади някой глас от аудиотеката и му облича разни думи. Представя си го пременен в тях, наслаждава му се. Води въображаеми разговори с него.

В   паметта си складира и грозни гласове. Но за тях ú трябва повече време. Отначало мислеше, че няма грозен глас. Мислеше, че всеки глас заслужава внимание, че не е възможно да няма поне една красива нотка в един, като цяло, лош глас. Затова на лошите обръща даже повече внимание, отколкото на хубавите. Ровичка из тях, върти ги от всички страни, изтърбушва ги, модулира ги, накипря ги с други звуци, аранжира ги, превърта ги милиони пъти през резонаторната си кутия. И ако и това не помогне, дава им грозно име и ги запраща в някое тъмно кътче на съзнанието си.

Така постъпи с гласа на известен музикант, чиито песни обожаваше да слуша. Беше нарекла гласа му Фендър. Така се случи, че след един концерт, тя попадна близо до него и го чу как говори. Отне ú месеци, докато повярва, че това е Фендър. Не можеше да е вярно. Но аудио-анализаторът в главата ú недвусмислено и абсолютно категорично постанови, че говорният му тон няма нищо общо с певческия. Тогава намрази музиканта.  Както и притежателите на другите грозни гласове.

Тя обича красиви гласове. Красивите гласове я очароват. Запазва ги в паметта си.

Нейният глас никой не е чувал...