Гласът
Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна! І част от eliboto
Дарина се събуди с усещането, че днес ще се случи нещо хубаво. Протегна се под завивките и докато сънят се отцеждаше по дългите ù мигли, тя си припомни всичко случило се през последните дни.Тя беше от провинцията и беше дошла да дири късмета си в големия град. Истината е, че в родното ù място работа почти не можеше да се намери. Дарина завърши гимназия с отлични оценки и се надяваше, че идвайки в Столицата ще се устрои някъде като секретарка, докато завърши университета. Мечтата ù беше да се занимава с писане, отдаваше ù се. Не беше знойна красавица, но знаеше, че притежава чар и неведнъж беше карала мъжете да се обръщат след нея, когато се движеше по улицата.Нае си малка квартира близо до университета и започна усилено да търси работа, такава, която да не пречи на следването ù. Един ден, докато пазаруваше, срещна своя позната, която ù подшушна на ушенце за една доходна и подходяща работа, която нямаше да я натоварва и да пречи на учението ù – момиче на розов телефон. Реши да не се бави повече и веднага се свърза с агента по телефона. Повикаха я на прослушване и я одобриха. Дадоха ù указания как да говори с клиентите, как да задържа вниманието им по-дълго време, какво е позволено и какво е абсолютно забранено в работа ù. Например, нямаше право да разпитва клиентите си за лични неща, нямаше право да завързва познанства и връзки с тях и още много други неща от съображение за сигурност. Предложиха ù да си избере подходящо име и тя избра да се казва Карла.Първите ù разговори бяха малко напрегнати, но много бързо навлезе в работата. Имаше красив изказ благодарение на литературата и бързо печелеше постоянни клиенти. Гласът ù беше нежен и с онези леко дрезгави нотки, които побъркваха мъжете. Докато разговаряше с клиентите си, се опитваше да познае по гласа какъв е мъжът от другата страна на линията. На всеки един глас отговаряше някакъв примерен образ.Преди четири дни се случи нещо, което я разтърси из основи. Работата в понеделник вечер обикновено е малко и тя си беше взела лекциите от последните дни като се мъчеше да навакса с ученето. И тогава телефонът иззвъня…Тя вдигна слушалката и с обработен нисък тембър изрече:- Здравей, Голямо момче! Какво те води насам в този късен час? Аз съм Карла. Какво искаш да направя за теб, бейби?И тогава за първи път го чу. Имаше невероятен глас. Ласкав, нежен и същевременно властен. И онова френско „р”, когато произнесе името ù.- Карла, хубаво име! Здравей, красавице! Съгласна ли си да си поиграем днес? Искам те, скъпа!За няколко секунди тя остана без дъх. Четири изречения, четири букви „р” в тях - преминаха през нея като токов удар. Зърната на гърдите ù настръхнаха все едно докоснати от силна мъжка длан. Той буквално я облада с гласа си. Моментално си го представи – едър, корав самец, с големи силни ръце, с тъмни очи, в които гори жар, с плътни устни и незнайно защо с бръсната глава…
Следва продължение ІІ част от SULEIMO...
П. П. Благодаря на Eliboto, че ми разреши да публикувам от мое име дуетната ни творба!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дани Сулакова Всички права запазени

