Гласът на душата
Всеки мери греховете си, според аршина на собствената си съвест, чедо. Пороци много! Непорочни души - липсват. Тъй казваше баба. По-важно е съвест да не липсва. 'Щото съвестта не спи. Вижда грешките, ама и за прошката ред слага. Не веднага. Не утре. Ама рано или късно, идва й реда. И като казва прошка - чертае три пъти кръст на пазвата си с думите: Пази Боже. Прощавай Боже. И аз след Теб да простя Боже. Душа, голяма душа трябва да носи човек за тази работа. А съвестта какво е? Гласът на душата.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© DiaryGirl Всички права запазени
