Dec 21, 2019, 1:18 PM

Гласът на душата

  Prose » Others
1K 0 1

Всеки мери греховете си, според аршина на собствената си съвест, чедо. Пороци много! Непорочни души - липсват. Тъй казваше баба. По-важно е съвест да не липсва. 'Щото съвестта не спи. Вижда грешките, ама и за прошката ред слага. Не веднага. Не утре. Ама рано или късно, идва й реда. И като казва прошка - чертае три пъти кръст на пазвата си с думите: Пази Боже. Прощавай Боже. И аз след Теб да простя Боже. Душа, голяма душа трябва да носи човек за тази работа. А съвестта какво е? Гласът на душата.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© DiaryGirl All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...