Гласът на отвъдното

- В понеделник привечер Тони Стораро получи странен SMS от необозначен мобилен номер или както е прието да се казва "private number": "Утре е вторник, хитрецо. Веднага преставай да ядеш говна! подпис Вълчака". Това съобщение му се видя доста зловещо и той, загрижен за сигурността си, реши да остане да преспи в службата. Тони Стораро работеше като кучешки фризьор в салона на Сами Гравано "Ципа" и там се надруса с фалшив боб.

- Утрото на следващия ден го завари в клозета, където остана да се излежава почти до полунощ във вторник. В сряда по обед пристигна нов озадачителен SMS: "Мagnito is back - масаж на аналната чакра. Чакай инструкции от Юнг. подпис Плевел".Не на шега разтревожен Стораро си отвинти табелката на вратата, смени я с WC dammen и се залости отвътре с кашони. За по-сигурно реши да пости и да не яде хляб. Изтощен с обтегнати до скъсване от непонятната заплаха нерви, Стораро едва призори успя да заспи и моментално му се присъни тежък кошмар:

"Отначало ряза трупи с трион, а после някакви ниски четвъртити мъже без плът по лицата го отвлякоха в мазе извън града. Завързаха го по корем, прегънат на две върху облегалката на железен стол и се заразхождаха около него голи с провисени безмъди членове. В последствие от разговора той подразбра, че двамата са продукт на неконтролиран генетичен експеримент за междувидова кръстоска и научи имената им: Клекалото и Билборд.

- Атмосферата в съня му беше цялостно злокобна и подтискащо зловеща. Оловностудени лунните лъчи нахлуваха в килията му през едва открехнатата метална решетна на въглищната шахта и обливаха оголения му анус, осветявайки до дъно дълбоката мрачна действителност. Единият похитител, Билборд, се надвеси пред него, а другият, Клекалото, го заобиколи отзад. Крушката в дъното на помещението присветна и бързо запримигва. От носа на Билборд към лицето му бавно се проточи сив сопол. Дъските на пода заскърцаха и от тавана се посипа черна прах. Ноктестата лапа на Билборд сграбчи и издърпа косата му назад, после кихна над лицето му...

- След като го жигосаха, те го освободиха и Тони Стораро уморено се затътри на север по разбита крайградска алея, пресечена с кални траншеи. За свой късмет скоро се натъкна на запустяла, кирпичена къщурка,  в която имаше изоставена кухненска печка, маса и грубо скована дъсчена пейка. Въпреки че съборетината изглеждаше необитаема, за голямо учудване в нея имаше ток и той включи фурната и двата котлона, за да се стопли. Изтощен до изнемога от вълнения, Стораро приседна на пейката, подпря рамо на печката и на секундата потъна в сън. Главата му уморено се отпусна надолу, бавно клюмна настрана и той тежко рухна с буза върху нажежения котлон. Събуди се с писъци в АДА сред кълба от дим, зловещо съскане и гаден мирис на печено човешко..."

- Повърна. Трябваха му повече от 20 мин.,  за да се пробуди и окончателно да се отърси от реалността на кошмара. След това първата му работа беше да си провери пощата и телефона. С трескави, непохватни пръсти занатиска копчетата на дисплея. Уфф, този път нямаше нищо! Най-накрая Тони Стораро си отдъхна и дръпна завесите. Свежото утро нахлу през открехнатото горно прозорче, пречисти след съня душата му и той реши, че вече му се е разминало, макар да не си даваше сметка точно какво. За по-сигурно обаче се прекръсти, чете молитва и чак тогава тръгна на работа. Денят беше прекрасен, и всичко, но въпреки това вечерта пристигна нов SMS. Този път от номер, завършващ с три шестици: "Дирли, дирли дишка, май ще лапаш мръсна... Кайли Миноуг" Кой знае обаче защо този път налудничавото съобщение не само го уплаши, ами в добавка сексуално го възбуди. "Ела ми ближи краставицата, тъпачко!" похотливо се изхили той и се побара по чатала, както бе виждал да правят злодеите в каубойските филми. После нахално се прибра след работа пеша. През целия път по нощните улици го следваше натрапчив звук от тътрене на джапанки, но колкото и да се обръщаше, не можа дори да мерне собственика им. Хм, странно? Веднага щом влезе в апартамента си, домашният му телефон се включи с остро дрънчене. Стораро панически го грабна, чу се кратък ироничен смях и един пресипнал детски глас му каза: "Ти, ти... ако не се накендзаш, ще умреш!"

- Той, разбира се, не го послуша и още на следващата сутрин се задави с геврек насред трамвая, вследствие на което посиня и за около 3 мин. мъчително умря. Погребаха го в неделя без излишни почести. Незнайно защо върху некролога му ден след това се появи готически надпис: "Тук лежи, жестоко заклан, самодеец без неговия колан. - от доброжелатели." Всички решиха, че му е направена магия.

- Същата вечер около пресния му гроб се събраха 17 души облечени в еднакви тъмни суитчъри с качулки. Краката им бяха голи. Един от тях коленичи върху рохкавата пръст и дълго шепна нещо, загледан в луната, а после легна по гръб върху каменната плоча над мъртвеца и преплете пръсти на корема си. Останалите плътно го заобиколиха и останаха така, вторачени в силуета му, дълго след като отмина полунощ. Вятърът се движеше сред клоните на парка, но даже не помръдваше листата на дърветата. Всички усещаха, че тези мигове се пълнят със значение и нещо важно предстои.

- Накрая легналият мъж се изправи. "Е?" - попитаха го сподвижниците му. "Влязохме във връзка. Карл не е напълно прав... Всичко, всичко във Вселената е проява на проникване, неосъзната синхроничност. Това, което правиш, е това, което ти се случва." беше отговорът.
- И те решиха да не търсят повече взаимовръзки и зависимости. "Да не пресилваме нещата" оттук нататък стана техният девиз.

by Kuzmo Karayan