Глава седма - Мъглата изчезва
Нямаше и следа от спокойната ясна нощ, която четиримата бяха оставили току-що. В гробищата всичките им сетива се напрягаха, но въпреки това само се лутаха безцелно. Мъглата беше гъста и леденостудена и закриваше почти всичко от погледа им. Освен това беше и ужасно тъмно, даже не виждаха носовете си. Тишината беше мъчителна. Някой се изкашля силно. Чу се ръмжащият глас на Джу:
- Казах ви, че мразя гробища.
- Тихо, Джу. Елате тук да се съберем и да решим какво ще правим.- Гласът на Ан прозвуча спокойно.
- Мога да измагьосам свещена светлина, която ще разкъса тъмнината, немъртвите я мразят, но мога да поразя само няколко с нея. - Еланор се усмихна, но другите нямаше как да я видят.
- Недей - казаха в един глас Ан и Кел.
- Това ще привлече прекалено много внимание - добави Кел.
- Кел е прав, а и трябва да следваме некроманта незабелязано. Трябва да тръгнем в правилната посока. - Ан затвори очи и се замисли. Стоеше така половин минута. Отвори очи, вдигна бавно ...