Глава трета - Тревожни сънища

       Тримата продължиха по пътя и около час преди полунощ спряха за почивка.Кел накладе огън и сложи един сочен и вкусен шаран да се пече. Ан стоеше облегнат на едно дърво, мислите му се губеха някъде в безкрайността и гледаше към Кел. Елфът си мислеше какво ли прави сега Еланор и дали тя си мисли за него. Сигурно е - тя си мисли за него. Ан се усмихна вътрешно. Кел проговори и го изтръгна от мислите му.

- Много сте близки с Еланор. Какво стана между вас?

- Ами два дни преди да се срещна с теб, тъкмо смятах да си тръгвам от страноприемницата, в която бях отседнал,когато Еланор влезе вътре, а аз просто я гледах глупаво, докато не ми се усмихна и не почнахме да си говорим. След това просто времето се изниза толкоз бързо и си прекарвахме толкоз приятно, че не усетих кога минаха тези два дни.

- Четири дни...трудно е да повярвам ,но е така ,Ан.А...моята любима... умря, и то наскоро - една сълза проблясна на бузата на Кел. - И тя беше красива и жизнерадостна като Еланор, но не знаеше как да се защитава и затова умря. Защо не я научих на самозащита, по дяволите!? Поне щеше да може да избяга от тези орки...

- Разбирам как се чустваш - такава вина преследва и мен откакто се помня - Ан говореше спокойно, но имаше и някаква мрачна нотка в гласа му. - Наложи се да убия единствения ми истинския приятел, за да остана жив, а ако аз бях умрял , и целия ми град щеше да загине с мен.

- Сигурно сега Еланор е като лъч светлина в мрака.

- Абсолютно си прав, Кел. Еланор прогони мрака от душата ми с обичта си.

- Криеш много тайни, приятелю, но не е сега времето за тях. Е, аз лягам. Спомените определено могат да изморят човек... - Кел наистина беше много изморен. Той не беше като Ан и Еланор - крадецът имаше нужда от много повече почивка.

Кел легна на тревата и сложи ръце върху кинжалите си. Животът на крадец го беше направил много предпазлив. Кел можеше през няколко минути да отваря едното си око,докато спи. Шаваше няколко минути и се бореше с тревата за по-удобно място, когато той неусетно заспа. Крадецът спеше много дълбоко и Ан усещаше това.

Елфът се излегна на меката трева,но се чустваше самотен. След като за пръв път почуства топлината на Еланор, тя така изпълни съзнанието му, че без тази топлина се чустваше по-самотен и от преди. След половин час Еланор се върна, но за Ан това бяха сякаш дни.

- Чуствам се самотен без теб, Еланор. Сега, като си помисля, беше глупаво да те отпращам, за да говоря с Кел. Преди да те срещна бях свикнал със самотата, но сега се измъчвам без топлотата ти - Ан се усмихна по начина ,по който се усмихваше само на Еланор - изключително мила и добродушна усмивка.

- О, Ан... - Еланор грижовно обви ръцете си около него, нежно го целуна по устните и погали косата му. - Винаги ще бъда с теб. Повече никога няма да се разделяме! - Тя сияеше.

- Не може винаги да бъдем заедно, но когато сме, нека тези моменти да бъдат незабравими.

- Ан,думите ти са мрачни. Плашиш ме - Еланор го гледаше озадачено

- Така е. Аз съм мрачен. Но миналото ми ме е направило такъв. В сърцето ми има доброта и състрадание, които почти бях забравил преди да се срещна с теб. Ти си лъчът светлина, който огрява душата ми и прогонва мрака. Обичам те,Еланор. С цялото си сърце.

- Ан,думите са ненужни- тя легна до него, обви с ръце врата му, потърка леко носа си в неговия, погали с изящните си пръсти устните му, и го целуна.

Тази целувка докосна душата на Ан. Той почуства приятно електричество в пръстите и устните си и това чуство скоро плъзна из цялото му тяло. Сякаш цялото съществуване на Ан се обединяваше в този великолепен момент. Той отвори очи и видя най-красивото нещо на този свят за него - прекрасното лице на Еланор, чиито очи сияеха от радост.Завити с плаща на Ан, двамата заспаха. Елфът започна да сънува много странен сън.

От всякъде го ображдаше абсолютна тъмнина и много силен студ. Стените и пода бяха от студен и влажен камък. Ан се чустваше ранен и отслабен. Усещаше как кръвта му бавно се стича на хладния под. Внезапно пареща болка мина през ръката му и за миг всичко просветна. Ръката му обилно кървеше, но той продължаваше напред по тунела. Имаше чуството, че стените го гледат и му се смеят. Ан продължаваше напред, когато се блъсна в един пиедестал. Той стана, докосна предмета на пиедестала и го вдигна. Това беше Тендемориума. ''Ами ако...'' Ан пусна много кръв върху книгата в очакване да се случи нещо. Стори му се ,че чува приглушен отдалечен писък. Взе книгата със себе си и тръгна напред по тунела с ускорена крачка.Усещаше, че се доближава до нещо зловещо и след около минута се спъна в нещо студено и безжизнено. Тялото на Кел. Да,той беше мъртъв и лежеше в този мистериозен тунел бездиханен и вкочанен. Ан ,нямайки друг избор, пое напред и след няколко минути ходене получи усещане, подобно на това преди да намери Кел, но много по-силно. Нима беше възможно? Еланор? Не, само не това. Това наистина беше Еланор, мъртва, но все още излъчваща мека светлина и все тъй красива. Не! Какъв беше този сън? След около час ходене, Ан вече беше почти мъртъв. Беше загубил обилно количество кръв от голямата рана на ръката си и сега вече едва се влачеше. Виждаше светлина напред. По-скоро му се струваше ,че вижда светлина заради загубата на кръв.Не, имаше светлина там,той го усети. Скоро вече целия тунел беше облян в пронизващо бяла светлина и Ан едва виждаше. Успя смътно да различи очертанията на някаква арка напред в тунела. Мина през арката и се озова в кръгло помещение, което много приличаше на гробница. В центъра на помещението се намираше една фигура в черна роба, която стоеше над един неразпознаваем за Ан труп и сякаш мислено се подиграваше на елфа.

Силуетите избледняха, слънцето светна в очите му и се чу гласът на Еланор.  Ужасяващия сън беше свършил. Но дали беше сън? Или видение? Ан каза бавно и отнесено:

- Имах ужасен сън. Или може би видение. Не съм сигурен - Ан се усмихна мистериозно. - Може би некроманта се опитва да ме обърка, или да ме заведе някъде. Но къде? И дали чрез книгата манипулира мислите ми? - Ан размишляваше на глас.

- Давай, слушаме те - Еланор се беше облегнала на дървото, а Кел се беше излегнал на тревата и слушаше внимателно.

- Добре тогава. След като заспах... - Ан им разказа целия си сън, без да крие нищо за него. Почуства се много облекчен, след като им го разказа. Те го приеха доста спокойно. Кел се изправи и сложи ръка на рамото на Ан.

- Защо, по дяволите, тоз гадняр гони точно теб? И що за страхливец е, щом не иска да се изправи лице в лице с теб?

- Тества ме сигурно. Може би съм му...нужен - очите на Ан се разшириха.- Нужен... Но за какво?

- Не е сигурно. Може да имаш наследствена сила, за която не подозираш и която той иска. Има хиляди възможности. Кой знае какво може да измисли болният мозък на един некромант? Но тази книга...задължително трябва да изучим свойствата й, което означава да отидем до най-близкия град - Еланор беше много доволна, че дава такава помощ на Ан.

- Трябва да отидем, спор няма. Кел, кое е най-близкото село?

- Химбър, на два дни път оттук. За нас може би един ден.

- Е ,нищо повече не ни задържа в тази гора. Нека да тръгваме.

Прибраха всичко по торбите си, нарамиха ги и тръгнаха по пътя. Скоро щяха да пристигнат в Химбър или поне така се надяваха.