Вече се стъмваше. Многобройно ято от черни гарвани,започна да грачи и да кръжи над пътуващата по земя,каляска. Вятър задуха,а небето притъмня,обсипано от безброй черни,навъсени облаци на куп. Личеше си,че скоро щеше да завали. А кой знае?... Можеше да излезе и буря.
Докато каляската се движеше,Алис и баща й,използваха времето,за да си поговорят.Искаха да наваксат изгубеното си време заедно,като дъщеря и баща,които не се бяха виждали години,години наред.
-Татко,кога се върна и как.. как успя да дойдеш с каляската?-запита момичето,давайки неусетно начало на техния разговор в неловката,до този момент,тишина.
Старият мъж я погледна в момините,млади очи и бавно,и трудно,тежко рече:
-Завърнах се преди няколко дни-каза той,леко прикашляйки.-И щом чух какво е направила майка ти,къде те е изпратила и при кого,хукнах веднага да те грабвам-продължи да говори баща й. А за каляската,откраднах я-намигна й той.
-Какво означава това,тате?! Как така си я откраднал! И какво имаш предвид къде ме е изпратила и при кого?-запита го тя,недоумявайки какво се опитва да каже старият й,но любящ истински,баща.
- Добре де,не съм я откраднал. Наех я с парите,които успях да изкарам през това време и.. които ми останаха.Старецът,обаче продължи да говори със сериозен тон-Ти не знаеш ли,дъще?-окукори очите си той,вдигайки въпросително двете си бели вежди.-Не знаеш ли какво приказват хората за това имение и за този,който е поставил неговото начало?
-Не! Кажи ми!-отвърна слисано дъщерята.
-Клюките, скъпа дъще,вървят ръка под ръка,особено в града. И в селото започнаха да говорят за тях.
-Какво говорят хората тогава?
-Говорят как Господарят бил убил хиляди,стотици човеци. Как крадял злата и богатства,без да му принадлежат. Говорят как имението,в което в момента се намираш ти,пъй й глупавата ти майка те изпрати, че над него е надвиснала черна магия,проклятие. Смята се,че има стаи,които и до ден днешен не са били отваряни от никой,и че в тях се намира или златото,и богатствата,които също над тях тегне черна прокоба силна и тъмна,мрачна,или че там Господарят ти държи скелетите на умрелите,отдавна починали в нечовешки мъки,хора.
Алис изтръпна. Искаше й се да не беше чувала това-нито от някой друг човек,нито от нейния баща. Та нали това бяха само клюки и интриги? Наистина ли бяха истина,или бяха просто плод на въображението на някой,търсещ единствено внимание и щастие от това да помрачава живота на някой друг? Колкото и да го мислише,клетата девойка не можеше да отгатне тайната. Не спираше да си задава купища въпроси,на които също като тези клюки,не можеше да даде отговор. Ами,ако наистина бяха реалност? Някой нямаше ли да я предупреди,ами хората,които й станаха толкова много близки,близки като роднини-като майки и бащи,като братя и родови сестри? Тя добре си спомни за предупрежденията на всички-за предупрежденията на Оливия,когато за първи път я бе срещнала,предупрежденията на старата Мариян,които бе чула и днес,преди малко,предупрежденията на Максимус и ужасените лица на Маркъс и Оугъст. Ако клюките наистина бяха истина и ако те самите знаеха,защо не й бяха казали? Тя не бе клюкарка никога в живота си-бе млада,красива,образована,независима,почтителна и уважаваща този,когото трябва,възпитана,девойка. Значеше ли това,че те я бяха предали? Не,и на този въпрос,отговор не успя да си даде. Със сетни сили,останали почти нулеви,предизвикани от мигновения шок,Алис,русокосата девойка,попита баща си:
-Къде отиваме,татко?
-У дома,у дома,дъще.
Това бяха последните изречени думи на двамата. Разговорът бе неохотно приключен.
Изведнъж каляската спря.Чу се как коня изцвили уплашено и как кочияшът се разкрещя.Ставаше нещо отвън. Бащата и дъщерята се погледнаха объркани и в същото време уплашени. Старецът се изправи от мястото си и застана близо,пред дъщеря си,с цел да я защити,от този който бе навън.
-Татко-изправи се Алис-Застани зад мен,може да е опасно.
-Госпожице,аз съм Ви баща и аз съм този,който трябва да Ви защити!-отговори хладнокръвно той. Това,обаче прозвуча доста неубедително и смешно в същото време-баща й бе поне на шейсет,вече прегърбен и...едва ли би бил по-силен физически от млад на средна възраст мъж?
Вратата рязко се отвори и на нея се показа… Роджър. Той отмести леко белокосият старец,изпречил се на пътят му и грубо хвана младата девойка за рамото.
-Идваш с мен!-каза й той грубо.
-Не,не искам!-изкрещя та,умолително.
Баща й се опита да го спре,но бе отново изтласкан,този път жестоко.
-Татко!-изкрещя младата девойка. Роджър се вцепени за известно време,но отново се съвзе и притисна девойката до себе си,обръщайки я към него. Сега двамата млади стояха лице в лице-той я гледаше в очите,тя него също. Младият мъж се възползва от случая и дръпна девойката,подканвайки я да се качи на бурния му,черен кон. Той съжали за момент постъпката си и отиде да изправи старезът на крака. Помогна му и отново се върна при Алис. Качи се на коня и я погледна-сега в очите му се четяха всякакви емоции.
-Не,не взимайте дъщеря ми! Нека аз Ви слугувам!-каза с треперещ от мъка за девойката,глас,стария баща с побелели,белоснежни коси.
-Съжалявам,Сър,но девойката идва с мен! И този път,тя ще остане,независимо дали иска или не!-отговори му Господарят. И след това загалопира с коня си.
-Татко!-крещеше Алис.-О,моля Ви,той не може да остане сам там. Моля Ви,той ми е баща,единствения,който си имам. И сега,когато се виждаме за първи път от толкова много години,Вие просто.. просто.. отнемате от нашето ценно семейно време-проплака тя през сълзи. Господарят като чу това,усети нещо. Усети чувство за разкаяние,чувство,че е постъпил грешно. Но бързо,за сега,успя да го прогони. Виждайки обаче,ронливите сълзи,които се стичаха така буйно като река по бузите на младото момиче,той спря коня си,обърна леко поглед към него и му каза с мил глас:
-Ще те откарам в имението и ще те оставя да се качиш в стаята ми,защото искам да обсъдим поведението ти,ще изпратя мой лакей да вземе баща ти и да го прибере,където живее.
Чувайки това,за баща си,Алис бе донякъде успокоена,но това,че трябваше веднага да се качи в стаята на Господаря си,не й хареса. Мастарът отново загалопира и така,след дълго време изтощителен и мъчителен път,те отново се бяха върнали в имението. Англичанинът предложи ръка на момичето,за да слезе спокойно,но тя отказа. Страхуваше се от него и дори не посмя да го погледне,само тихо му продума:
-Благодаря.
Тя бързо се завтече,влезе в сградата,качи се по стълбите и отиде на първия етаж,или по-точно,в стаята,където спяха нейните дружки. Тя влезе в помещението,но,уви,там нямаше никой. Реши да отиде да провери в конюшнята,но и там нямаше никой. Само смирени коне стояха на топло и на сухо в конюшните си. Алис не знаеше какво да прави. Просто отиде до един кон и го загледа. Конят бе кафяв,мъжки,все още млад и издръжлив,поне изглеждащ така според красивата си структура на тялото. Имаше права кестенява грива и средна на дължина опашка,отново кестенява. Но имаше нещо,което го караше да изглежда невероятен и да се отличава от останалите си коне събратя и сестри-това бяха неговите очи-черни и чувствени. Синеоката девойка бързо потъна и се изгуби в тях. Тя бавно допря едната си ръка до главата на коня и започна да го гали. Конят изпръхтя,но не бе с агресивно заключение. Просто изпръхтя. Момичето го загали още повече,докосна внимателно гривата му,а сетне,когато животнотоя й се довери напълно,двамата притиснаха главите си една до друга. Тя се усмихна и му проговори нежно:
-Красив си и имаш много чувствени очи. Конят сякаш разбрал нейните думи,я побутна леко с главата си,чисто приятелски,в нейната млада гръд. Тя отново го погали,взе лицето му в двете си шепи просто не спря да го гледа. Беше възхитена от него,той също. Не можеше да спре да му се радва-беше си намерила още един приятел. Потънала,обаче дълбоко в мислите си,тя не разбра как някой силно се бе притиснал в нея-бе силен,но в същото време много нежен и внимателен,сякаш страхуващ се,че ще счупи крехкото й,малко тяло. Конят се отдръпна и изцвили,сякаш,опитвайки се да я предупреди за опасност. Тя бързо се отдръпна и видя Роджър. Той я приближи към себе си и сложи пръст на устните си,давайки й знак да запази тишина. Алис почервеня от срам и неудобство-руменина се изля като червена боя по двете й бузи. В същото време тя усети как,стояща тъй близо до него,нещо твърдо и голямо,нещо така страхо-познато и обемно за нея,се опря в краката й-усети го и от малките й червени устни,излезе нещо като възбудима въздишка. Мъжът като чу това,се приближи още в нея,карайки я,обаче,да се опре в една от стените на дървената,стара конюшня. Тя бе притисната и още повече поруменяла. Краката й бързо подгизнаха и се подкосиха,а най-чувствителната част от тялото й,бързо отговори-с пулсираща,надигаща се като огромна и дива,морска вълна,сила,но въпреки това,реши повече да не показва слабост-отдръпна го от себе си и погледна встрани. Роджър,обаче бе достатъчно нахален и отново се притисна в нея,този път бе още по-близко до нея-чело до чело,гръд до гръд,корем до корем…, интимна сфера до интимна сфера. Алис се опита да се възпротиви,отново опитвайки се да го отблъсне от себе си,даже по-грубо,но не успя. Мъжът хвана и насочи брадичката й към него и прошушна в лявото й ухо:
-Мислеше си,че ще ми избягаш,така ли,принцесо?! Алис,обаче не можа да отговори. Роджър се натисна до краен предел в нея и започна жадно да я целува по алените устнички-лек стон отново бе огласен от устата на момичето. Ръцете на Мастарът зашариха по тялото й,след което той впи зверски зъби в една от страните на врата й,почти оставяйки лека,същност средна по големина,лилава и болезнена смучка. Русокосата девойка,стенейки отново,звучно,бързо се овладя и се опита да прикрие срамът си, отново опитвайки се да го избута,но ръцете й бяха здраво хванати от неговите големи,мъжки лапи. Когато Роджър стигна до моминската й гръд,той видя бялата й риза. Тя бе на сини,малки копчета,бе просто сладурска и девойката изглеждаше като все още подрастващо дете в нея.. С удивителна скорост разпори едното копче,после второто,после третото. Изведнъж голяма,силна плесница се стовари върху едната му буза. Тя бе на Алис. Тя го гледаше и дишаше тежко,запъхтяно,прикривайки с едната си ръка полу-оголената си,женска гръд. Той бе изумен.По бузата му се появи лек червен белег. Хвана бузата си и погледна девойката в очите, казвайки й:
-Определено исках да го направим,особено в стаята ми-лека усмивка заигра на лицето му. Синеоката Алис също го погледна и с твърд тон му рече:
-Това ли искахте да обсъдим относно моето поведение, ТАМ?
-Бе само част от това,което исках да обсъдя с теб-продължи да говори той. -Хареса ли ти?
-Моля!?-извика въпросително девойката.
-Не се преструвай,не ме лъжи! Цели три пъти чух този един и същ стон и трябва да ти кажа,че бе супер да те чуя как стенеш.Алис се изчерви като домат,не знаеше какво да каже в своя защита. -Усети ли го,когато те притиснах?-продължи да я пита той.
Това преля чашата. Девойката отиде до него и му каза:
-Повече да не сте посмели да ме докосвате! Или иначе,ще подам жалба в селото,че ме тормозите. Не заслужавате дори да Ви се говори на Вие! Роджър бе така възбуден и така вцепенен от чутото,че не успя да реагира на време. Само успя да види напиращи,в очите на девойката,сини очи. Тя бързо ги преглътна и излезе от конюшнята,тичайки бързо към стаята си,след което бързо я заключи. Седна на своето легло,легна на него и се зави с бялата покривка. Докосна устните си с едната си ръка,все още невярваща на случилото се,докосна с пръст смучката,която и бе оставена като подарък от вече нейния възлюбим, сетне,погледна и сложи ръка на полу-оголените си гърди. За миг усети някакъв порив в своите слабини,но бързо ги прогони,защото се засрами. Обърна се на другата страна и за миг затвори очи. Беше крайно изтощена-и физически от дългото пътуване,и емоционално,от това,което се случи между нея и младия мъж,особено в присъствието на публика-конете в обора на конюшнята.
© Ралица Стоянова Всички права запазени