Вече се стъмваше. Многобройно ято от черни гарвани,започна да грачи и да кръжи над пътуващата по земя,каляска. Вятър задуха,а небето притъмня,обсипано от безброй черни,навъсени облаци на куп. Личеше си,че скоро щеше да завали. А кой знае?... Можеше да излезе и буря.
Докато каляската се движеше,Алис и баща й,използваха времето,за да си поговорят.Искаха да наваксат изгубеното си време заедно,като дъщеря и баща,които не се бяха виждали години,години наред.
-Татко,кога се върна и как.. как успя да дойдеш с каляската?-запита момичето,давайки неусетно начало на техния разговор в неловката,до този момент,тишина.
Старият мъж я погледна в момините,млади очи и бавно,и трудно,тежко рече:
-Завърнах се преди няколко дни-каза той,леко прикашляйки.-И щом чух какво е направила майка ти,къде те е изпратила и при кого,хукнах веднага да те грабвам-продължи да говори баща й. А за каляската,откраднах я-намигна й той.
-Какво означава това,тате?! Как така си я откраднал! И какво имаш предвид къде ме е изпрат ...