На сутринта двамата влюбени,преоткрили се от онази твърде ясна за тях вечер,се намериха да спят в едно легло,прегърнали се здраво,плътно един до друг.
-Добро утро!-поздрави Роджър.
-Добро утро и на теб,мъркалчо!-отговори му закачливо Алис.
-Хей…-направи фалшива разсърдена физиономия той,караща момичето да се засмее.
-Снощи бе страхотно,а?-продължи да говори той.
-Така е-призна си засрамено русокосата девойка.-Боже,дали не сме събудили някого?-нотка на притеснение се усети в нейния глас.
-А голяма работа,ако е станало. Човешко е,а и значи,приближи се да ти кажа нещо-помоли я Роджър. Тя го послуша и се приближи до него. Той се надвесе над ухото й и й прошепна,довършвайки изречението си:
-Значи съм те накарал да се почувстваш дооста добре,даже бих казал,на седмото небе,ако има такова. Той бързо избухна в смях,докато тя му се намръщи и изплези детински с език.
-Е,слънце,злато мое,недей така! Казах го с насмешка!-започна да се оправдава мъжът.
-Спокойно,знам. Родж,може ли да ми кажеш колко ...