Гледам те, отиваш си...

Знам, че не мога да спра!

И каквото и да кажа, ще е все едно за твоето сковано от лед сърце.

Искам те, но ти мен – НЕ!!!

Питам те защо си тръгваш, а

ти ми казваш, че така е най-добре....

- Но за кого?

- ЗА мен... за теб... Така е по-добре!!!

Неразумните ти думи противоречат на действията ти

и са в скрито противоречие на начина, по който ме гледаш...

А щом ме игнорираш... Като бял ден ясно е, че бягаш!!!!

Но защо, на кого е нужно това?

Не мисли си, че искам те до мен! НЕ! Аз НЕ ИСКАМ някого до себе си, щом не знае той иска ли ме или не!!!!

За мен тъй е по-добре – да тъна в забравата ти, защото инак няма да понеса неяснотите на съзнанието ти!

Върви си! Остави ме! Забрави ме и вече не търси ме! Мълчанието ти ми говори много повече! Бягството ти ми показва, че пред мен си слаб и се боиш от силата, която имам над теб...

Гледам те, отиваш си...

Знам, че не мога да те спра...

Но и НЕ искам да го правя, НЕ И ТОЗИ ПЪТ!!!!