Под зоркото ми наблюдение, " братовчедка " ми (която всъщност наистина ми е такава, но нямаме нищо общо) пренареди дрехите ми и оправи цялата стая. Добре се справях с печеленето на уважение. Точно реших да седна в скайпа и да се оплача на всичките си приятели от Варна на какво място съм попаднала, и леля ме извика за вечеря. Погледнах часа. Абе тея хора луди ли са? Седем часа е! Аз още нямам намерение да излизам, те за вечеря ми говорят...
- Може би ще дойда по-късно. Но едва ли. Какво има за вечеря?
- Супа топчета за предястие и кебапчета за основно ястие. - след тези думи на леля ми тотално се отказах да ям.
- М... За десерт?
- Хм, не сме мислили. Има магазин наблизо. Ако искаш, иди да купиш нещо.
- Нямам желание да обикалям тоя тъп град в търсене на магазин.
- Но той е на две крачки, хем ще опознаеш квартала.
- Слушай, лельо. Това не е квартал... Това е просто улица, с бедно население и глупави старомодни блокове. Ако на това казвате квартал, елате във Варна.
- Ох, добре. Добре. Ще ...