Годината на тъгата
Оглеждаш се, тъжни очи, сведени погледи към земята. Мъгли, дъждове, дори слънцето грее някак студено. Не си в Ада, ти си в годината на страха и тъгата. Хората се оглеждат стрестнати, боледуват от страх, новините са смразяващи, водещите предимно в черно. Това не е Апокалипсис, просто е годината на тъгата. През прозорците надничат уплашени лица, даже птиците пищят, не пеят. Това не е Краят, годината на тъгата е. Навън мъжете пушат нервно, жените неми са. Годината на тъгата. Добре е, че все пак си отива.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Jivka Koleva Всички права запазени
