Големият урок
Тя седеше на последния чин. Сама. Пълничка, с розови бузи, две дълги плитки и кръгли очила. Ходеше винаги с широки, протрити дънки и пусната отгоре тениска. Беше тиха и скромна, рядко говореше, никога не играеше с нас. Не беше отличничка, по-скоро посредствена. Не се отличаваше с нищо. Няма да е грешно, ако кажа, че беше незабележима. Дори учителите рядко осъзнаваха присъствието й.
Минаваха месеци, години, сменяхме класните стаи, а тя оставаше неизменно сама на последния чин. Никога не оставаше след часовете да поиграе с нас на двора, не идваше на сбирките, не посещаваше заведения, не присъстваше на партита. Всъщност никой не знаеше с какво се занимава, какво прави, каква музика харесва, какви книги чете. Но и никой не я попита. Малко от нас знаеха дори името й. Тя беше просто Бамзе.
Минаха годините и ето балът наближи. Започна трескава подготовка. Обсъждаха се рокли, прически, коли, костюми, бижута, ресторанти, менюта… Възникваха спорове за какво ли не, които често прерастваха в люти скандали.
Бамзе мълчеше.
Дойде денят. Събрахме се на площада, кой от кой по- красиви и усмихнати. Валяха цветя, правеха се снимки, приемахме поздравления. Най- накрая, развявайки красивите си рокли, влязохме в ресторанта.
И тогава я видях. Бамзе стоеше отвън, допряла лице до прозореца, с неизменните си дънки и тениска, стиснала едно момченце за ръка. Едва сега осъзнах, че тя липсва и никой не беше забелязал това. Стана ми мъчно и отидох при нея.
Тогава разбрах. Тя и нейното братче бяха кръгли сираци, приютени от лелята на баща й. Едва смогвали да преживяват, та се налагало Наташа да работи, когато не била на училище. Но и това не стигало и се наложило да се сместят в една стая тримата и да делят кухнята и банята с двама студенти.
Четири години никой не разбра за трагедията на това момиче. Четири години никой не му подаде ръка. Четири години то не чу добра дума. Четири години бяхме толкова жестоки, а е трябвало само да попитаме „Как си?“.
За четири години, големият урок дойде накрая.
© Анелия Александрова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Много боли след време...
-
Браво! -
Благодаря, Симеон.
-
Трогателно!
Изкуството на разказвача - семпло, стегнато, вълнуващо!
Браво, Анелия! -
Благодаря ти Младене за хубавите думи. Винаги добре дошъл си. Лека и спокойна вечер.
-
Сложих този кратък разказ в Любими, защото чрез него получих усещането за "Големият урок". За съжаление често се правим, че не забелязваме стойностните неща. В тази връзка си спомням и повестта на Чехов "Попрыгуня", в която съпругата посмъртно научава, че мъжът, с когото е живяла - лекарят Димов, е забележителен и достоен човек, а тя приживе го е игнорирала, търсейки навсяде другаде забележителните хора, само не и в собствения си дом.
Образът на Бамзе е вълнуващ, както и съдбата й. Поздравление за умението ти на разказвач, Анелия!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
