"Голямата лъжа"
Не бях на себе си. Обикалях като малко дете. Не знаех къде да отида. Не можех да повярвам, че това се случва на мен. Хиляди пъти влязох в стаята му с надеждата това да е някаква лъжа. За жалост, всичко , което се случва е една горчива игра на съдбата. Измина седмица от както него го нямаше. Веднъж докато аз се опитвах да сдържа сълзите си пред детето, пред мен се появи един лист хартия. Бях чувала за такъв от медиите. Това беше листът, от който щях да разбера на кого е завещал имуществото си. Не че ме интересуваше много, аз и с малко пари си живеех нормално. Но от любопитство го взех и започнах да го чета внимателно. Не бях толкова грамотна, колкото беше съпругът ми, но все пак имах някакви познания. Стоях права, подпряна на кухненския плод, до момента, в който не стигнах до изречението: ,, Завещавам всичко на съпругата ми, защото много я обичам.’’ Кой глупак ще напише това? Най-малко – съпругът ми? Той никога не ме е обичал. Казал го е само, за да не опетни репутацията си. Защо? Защо го е написал, като знае, че това е една огромна лъжа? Да не би наистина да ме е обичал? Защо не го е показвал до сега? Куп въпроси се вихрят в ума ми, а аз няма на кого да ги задам. Привечер, когато вечеряхме, детето ни ме попита, къде е баща му и какво беше написал на онзи лист. Не можах да му отговоря затова просто замълчах и оставих той да си отговори...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Михаела Илиева Всички права запазени
