МихаелаИлиева (Михаела Илиева)

Може ли малко любов?

Естрея влезе в един малък магазин, на който пишеше с главни букви "Магазин за любов".
- Може ли малко любов? - попита тя.
- От коя искаш? Имаме от тази фалшивата. Тя ще ти струва по-евтино. - откликна продавачката.
- Не. Искам от онази чистата любов, която не е опетнена с обиди и лъжи. - възрази с в ...

МихаелаИлиева

Проза » Разкази

2021-06-13T12:15:41+03:00 1K 2 4

Бащина клетва

Мило дете,
аз знаех, че някой ден ще се наложи да напиша тези редове. Защото знаех, че ще умра и ще трябва да поверя майка ти на теб. Тя беше любимата ми жена и ще си остане винаги. Но не аз, а ти трябва да се грижиш за нея. Да ѝ даваш любов, за да не усеща липсата ми. Да бършеш сълзите ѝ, когато е ...

МихаелаИлиева

Проза

2021-01-20T17:19:07+02:00 703

Коледно писмо

Часът е близо 12. Не мога да заспя. Умът ми е там. В коледното писмо. Ставам. Правя няколко крачки. Сядам на стола. Минават още 2-3 минути в мислене дали наистина го искам. Започвам. Пиша първите няколко реда и се сещам, че ако нормалните хора ме видят ще избухнат в смях. Мачкам листа. Започвам на н ...

МихаелаИлиева

Проза

2020-12-19T19:34:37+02:00 971 2 4

Маската

Маската е част от нашето ежедневие. Тя е предпазна мярка срещу лъжите на хората около нас. Освен това тя е сигурен начин хората винаги да са щастливи и никога да не страдат.
Хората носят маски, защото ги е страх да се отпуснат пред приятелите си . Страхуват се да бъдат себе си и да правят това, коет ...

МихаелаИлиева

Есета » Социални

2020-10-31T20:17:42+02:00 1.2K 1

Моята звезда

Не съм готова да говоря с него, след случилото се снощи. След всички тези откровения, които промениха живота ми. Затова реших да му напиша писмо. Специално писмо. Бях притеснена, защото не знаех какво да напиша. Беше ме страх да бъда честна, защото това ще ни навреди. В писмото написах:
,, Здравей. ...

МихаелаИлиева

Проза » Други

2020-06-04T22:45:20+03:00 1.2K

Поглед от ниско

- Мамо!
Събудих се от силния вик на детето. Моето дете. Нашето. Беше едва полунощ, а той беше буден.
- Мамо, тате ме помоли да отидем с теб под звездното небе, за да си поговорим с него.
Не, не съм чула правилно нали? Той е говорил с баща си? Значи не е само сън. Сън е - той е мъртъв.
- Мамо, коя зв ...

МихаелаИлиева

Проза » Повести и романи

2020-05-21T23:55:24+03:00 1.1K 2

Шепа откровения

Така бях се унесла във вихъра на носталгичните думи на сина ми, че чак забравих за срещата ни. Не бях подготвена. Не бях готова да му разкажа за случилото се днес. Гледаше ме строго. Знаеше, че го лъжа. Знаеше, че искам да му кажа нещо важно, затова избърза с въпроса.
- Криеш ли нещо от мен?
- Ами, ...

МихаелаИлиева

Проза » Разкази

2020-05-15T13:02:31+03:00 1.3K 1

Изборът на звездите

След като звездите ми го отнеха, аз започнах да се привързвам към него. Към аромата му. Към думите му. Все по-често и по-често се нуждаех от него. Не се държах много добре с хората. Особено с тези, които са ме наранили. Но той ме правеше своя плячка в този фалшив живот и ме караше да бъда скромното ...

МихаелаИлиева

Проза » Разкази

2020-05-10T09:48:39+03:00 982

Промяната

Събуждайки се от този сън, се притесних, че малкото ни момченце е чуло как говоря на сън. За моя голяма радост, то спеше все още. Приготвих закуската, ала не спирах да мисля за предложението му- да се омъжа повторно. Не, не бих го направила. Не мога да повярвам, че съпругът ми го каза. Смъртта го е ...

МихаелаИлиева

Проза

2020-05-02T17:22:14+03:00 1.3K 2

Началото и краят

Често заспивах по-рано отколкото бе нужно. Сънят беше единствената възможност да се оттегля от гадната, смърдяща на смърт, обстановка. Но изглежда, че съм мислила по погрешен начин. Точно това беше моментът, в който се срещнах с него. Само в мечтите ли? Беше като реалност.
Дълго си мълчахме. Колкото ...

МихаелаИлиева

Проза » Разкази

2020-04-27T07:51:56+03:00 903

Съдбовното писмо

След като изпратих детето до училище се разрових из чекмеджетата, в които криеше важните си неща. Да, не правих нещо хубаво, но просто се нуждаех от поне една причина защо ни напусна. Ако беше жив, щеше да преобърне целия свят, но щеше да накаже човека, който е бъркал в нещата му. Погледът ми спря н ...

МихаелаИлиева

Проза » Разкази

2020-04-22T00:57:58+03:00 994

"Голямата лъжа"

Не бях на себе си. Обикалях като малко дете. Не знаех къде да отида. Не можех да повярвам, че това се случва на мен. Хиляди пъти влязох в стаята му с надеждата това да е някаква лъжа. За жалост, всичко , което се случва е една горчива игра на съдбата. Измина седмица от както него го нямаше. Веднъж д ...

МихаелаИлиева

Проза » Разкази

2020-04-15T07:33:07+03:00 1.1K 2

Моята звезда - Въведение

,,Един човек промени целия ми живот за няколко секунди. Един човек ме преряза много дълбоко. Един човек си отиде толкова млад, оставяйки зад гърба си, хиляди недоизказани думи и горчиви сълзи. Един човек лети към Космоса. Един човек ме гледа от високо. Един човек, превърнал се в звезда, ще живее вин ...

МихаелаИлиева

Проза » Повести и романи

2020-04-05T20:12:40+03:00 919 1

Необичайна любов

-Само хората, които обичат истински ще ме разберат-прошепна възрастният човек.
Момчето погледна към дядото учудено и отново сведе глава пред него.
-Виж ей там горе в небесата онази птица!Птица живяла векове наред!-посочи старецът най-красивата птица летяла някога край острова.
От къде я познаваш?- п ...

МихаелаИлиева

Проза » Разкази

2020-04-05T00:26:31+03:00 850 1

Майчина любов

Семейство Ланс живее в голяма къща край '' Езерото на желанията ''. Името на фантастичното езеро произлиза , когато Дей (създателят на фамилия Ланс) пише писма за своята съпруга, която е в кома 2 години. Готовите писма той пуска в езерото, за да чуе Всевишния молбите му. Жената се събужда по някакво ...

МихаелаИлиева

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи

2020-03-29T07:44:59+03:00 1.6K 3

Изповед на една мъртва (духом) жена

Когато музата ти дойде, нищо не може да те спре. Най-малко късните часове на деня. За един творец (писател ), времето е нищо друго освен обикновена дума. Оставям вие да си напраеите изводи и да си изведете поука от текста.❤
Всяка сутрин се събуждах с мисълта, някой да не разбере за живота ми. За съд ...

МихаелаИлиева

Проза » Разкази

2020-03-25T08:04:39+02:00 2.4K 3 32

Влюбеният грешник

22:38. Моментът, в който се проснах на полуживото ми легло. Чувствах се така, както 30-годишна жена, която работи от 5 сутринта до . Отнесох се за момент. И... изведнъж чувам страшен шум. Някой толкова силно натиска клаксона на колата си, че чак целият блок се разтресе. Не излязох, за ...

МихаелаИлиева

Проза » Разкази

2020-03-22T17:27:23+02:00 1.4K 2 9