Той дойде. Дойде сам и ми каза, че е готов. Каза ми, че не се страхува от онова голямото обичане. А какво е то ли ме питаш? Ей сега ще ти разкажа.
Голямото обичане е онова, което не винаги ухае на цветя и свежа тревица. То не е облечено в розови дрехи, нито пък носи розови очила. Това обичане е онова, в което хората понякога си крещят, за да си кажат истината или просто от умора и безсилие; онова, което те кара да будуваш след тежък работен ден, защото той е болен; онова, в което най-големите ти страхове и тревоги се сбъдват, но въпреки всичко намираш сили да продължите заедно като едно цяло. Ето това е онова голямото обичане, дългото обичане, истинското обичане... Обичането, което те кара да забравяш от време на време за себе си в името на нечия усмивка. А тази усмивка е най-прекрасният на света подарък, който би могъл някога да получиш. Тя е като пламъче в целофан с надпис на картичката "Само за теб", което изпълва сърцето ти и цялото ти същество и ти дава криле, за да можеш свободно да полетиш.