2.05.2020 г., 6:46

Гонен без грях

804 0 0
2 мин за четене

Историите на Топлийката

Гонен без грях

Тази вечер Илия се чувстваше спокоен. На връщане от работа се отби в парка. Седна на пейка, близо до входа. Слънчево, тихо и спокойно. Времето, което Топлийката харесваше. Беше си взел кафе в пластмасова чаша. Отпи от горещата напитка. И както се наслаждаваше на спокойствието и песните на птиците, край него мина почти на бегом възрастен свещеник. Отмина и скоро след това се чу обичайния за този час камбанен звън на близката до парка църква. Топлийката отпи от кафето си още веднъж и затвори очи. В съзнанието му се прожектираше историята, която се бе случила много отдавна, когато Илия беше още дете.
Преди доста години, Топлийката си играел с децата. Времето било хубаво и тогава всички са лудували до насита. Изтощени и гладни хлапетата се прибирали в домовете си, за да хапнат набързо. Запътил се към своя дом и Илия. За по-напряко минал през центъра на града. През работно време рядко можеше да се срещне човек. Затова и детето не се оглеждало много. Вървяло и си свиркало с уста. Безгрижно и весело. Изведнъж Топлийката чул стъпки зад себе си. Обърнал се и какво да види, стар свещеник, с две чанти, по една във всяка ръка, той бягал с колкото сила имал. Илия се изплашил. Забързал крачки, а попът след него. Топлийката започнал да бяга. Дори не се обръщал назад от страх. Влязъл в близкия голям магазин. А свещеникът след него. Стотинки хвърчали от джобовете на изплашеното дете. Едната му обувка осанала на първия етаж на магазина, другата на втория. А Топлийката на третият етаж гледал през парапета дали попът ще излезе. Озъртал се, надничал, не го видял и плахо слязъл по стъпалата. Не обръщал внимание на смеещите се хора, клиенти в магазина. Взел си обувките, обул ги една по една, но не потърсил изтърваните дребни монети. Излязъл от магазина и тръгнал към дома си. Отново чул стъпките. Обърнал се и отново останал без дъх. Свещеникът тичал още по-бързо. Топлийката бягал по единствената възможна улица. А попът след него. Останал без въздух, едва дишал, Топлийката седнал изтощен на пейката на автогарата. Понеже имало много хора, той се успокоил. А старият свещеник минал покрай него и се качил в автобуса, който след няколко минути тръгнал за близките села. Тогава на Топлийката не му е било много до смях, защото няколко часа след това, още се чудел как точно на него се случило всичко това.
Споменът усмихна мъжа и донесе още по-голяма наслада заедно с вече изпитото кафе. Постоя още малко в парка. Стана и тръгна по алеята към красивата арка на изхода. Обърна се, да види дали случайно не го гони някой забързан свещеник. Но там, назад бяха само онези години, в които безгрижието и добродушието правеха хората щастливи. Погледна към църквата. Прекръсти се. Тръгна към своя дом.
С топлината от спомен за това, как бе гонен от поп, без да е сторил никакъв грях.

Явор Перфанов

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Явор Перфанов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...