Някога, някога, в далечното кралство Бардак, властвал крал Сифилис. Дъщеря му - принцеса Гонорея, била най-прекрасното създание, създавано някога от плътска любов. Красотата ù предизвиквала пареща болка в мъжките души, а потокът от кандидат-женихи не спирал да тече. Това направо вбесявало ревнивия монарх – от ревност чак получавал обриви. Като всеки нормален баща, Сифилис предпочитал да даде на дъщеря си антибиотик, нежели да я захвърли в ръцете на някакъв непрокопсаник. Затова издал кралски секрет… пардон – декрет, с който наложил строги ограничения на кандидатите-нахалници: за сърцето на Гонорея можели да кандидатстват само мъже с постоянна умора, болки в гърлото и рязка загуба на тегло. Евентуален косопад носел допълнителни десет точки.
  За да спечелят поста „кралски зет“, ергените в кралството започнали умишлено да не си доспиват, да стоят на течение, да ядат по една ябълка на седмица и да си скубят косите с гинекологични щипки. След девет месеца автотормоз, в цялото кралството останали живи само трима представители на мъжката популация: Трихомониаз, Хламидиаз и Херпес. Кралят разочаровано се почесал там, където не го сърби – не очаквал някой да оцелее. Налагало се конкурсът да се проведе.
  Първият кръг се състоял в скоростно изкачване на хълма Венера, с лабораторен микроскоп на гръб. Трихомониаз отпаднал пръв - спънал се в мустаците си още в полите на хълма. Останали Хламидиаз и Херпес, който вече предвкусвал своята победа. Не се радвал дълго – принцеса Гонорея обявила, че победител във втория кръг, и съответно неин жених, ще стане кандидатът с по-дълъг… инкубационен период. Разочарован, Херпес прехапал устни, навел глава и спаднал. Радостният Хламидиаз коленичил пред краля и поискал ръката на красивата Гонорея… докато Инфекциозното ги раздели. Ще не ще, Сифилис благословил връзката им.
  И аз бях там, и три дена пих тетрациклин.