ГЛАВА ПЪРВА
ГОДЕЖНИЯТ ПРЪСТЕН
Мартина погледна през прозореца навън. Тя още пътуваше с автобуса към малкото селце, където щеше да срещне любимия си. В душата й беше мрачно и тъжно. Сякаш предстоеше нещо много лошо да стане с нея и приятеля й. Сутринта се беше обадила на Питър да я чака с първия ранен автобус на спирката. Той беше щастлив, че Мартина ще дойде днес за рождения му ден и не подозираше ни най-малко какво му готвеше тя. Автобусът навлезе в селото и тя видя къщата на Питър такава, каквато я е гледала на много снимки, които той с радост й е показвал. Старинна, на два етажа и с огромна тераса, ограждаща я отвсякъде. Изведнъж видя Питър на своето колело да бърза към спирката, която беше на две преки от къщата му. Беше облечен в любимия си яркозелен спортен екип на националния футболен отбор на България. Старото му разнебитено колело все още вършеше работа, макар и да беше вече петгодишно и без никакви спирачки. Питър не успя да спре навреме и Мартина го видя как се блъсна в спир ...