ГЛАВА ПЪРВА

ГОДЕЖНИЯТ ПРЪСТЕН

Мартина погледна през прозореца навън. Тя още пътуваше с автобуса към малкото селце, където щеше да срещне любимия си. В душата й беше мрачно и тъжно. Сякаш предстоеше нещо много лошо да стане с нея и приятеля й. Сутринта се беше обадила на Питър да я чака с първия ранен автобус на спирката. Той беше щастлив, че Мартина ще дойде днес за рождения му ден и не подозираше ни най-малко какво му готвеше тя. Автобусът навлезе в селото и тя видя къщата на Питър такава, каквато я е гледала на много снимки, които той с радост й е показвал. Старинна, на два етажа и с огромна тераса, ограждаща я отвсякъде. Изведнъж видя Питър на своето колело да бърза към спирката, която беше на две преки от къщата му. Беше облечен в любимия си яркозелен спортен екип на националния футболен отбор на България. Старото му разнебитено колело все още вършеше работа, макар и да беше вече петгодишно и без никакви спирачки. Питър не успя да спре навреме и Мартина го видя как се блъсна в спирката и падна върху острите камъни, оставени там върху мократа трева. Тя слезе от автобуса и бързо отиде при него.

- Добре ли си? - попита го тя разтревожено.

- Да, добре съм - отговори той радостно, - не падам за първи път.

Пак стана и страстно я целуна. От къщата наблизо излезе комшийката да простре прането и завари мъжа си да гледа с бинокъл как Питър целува Мартина.

- Какви ги вършиш, изкуфял дъртак? - кресна му тя. - Я марш в къщи да ми оправиш пералнята, че нещо се развали.

Двамата старци влязоха в къщата, след като жената силно удари мъжа отзад  с точилката си. Питър вдигна колелото и поведе Мартина към къщата си. Пътят, по който вървяха, беше кален и имаше локви вода навсякъде от снощния пролетен дъжд. Стигнаха до къщата на двама приятели на Питър - близнаците Андрей и Димитър, които излязоха на улицата и го поздравиха за рождения му ден.

- На колко ставаш вече - попита Митко.

- Навършвам 27 - отговори радостно Питър и двамата с Мартина останаха малко при тях да си поговорят.

След десет минути се разделиха и близнаците тръгнаха към магазините да купят подарък за приятеля си, тъй като бяха поканени у тях вечерта. Мястото, където живееше Питър, беше огромно имение, в което бяха построени три къщи. Едната беше голямата къща, където живееха родителите на Питър - Калиста и Даниел и неговата баба Петра. В съседство беше старинната къща, в която бяха Питър , брат му и сестра му, Рикардо и Канела. Третата къща беше предназначена за склад и там съхраняваха необходимите неща за зимата. В старата къща на мястото на външните стълби се простираше огромната тераса. Една част от терасата беше превърната в зимна градина и с маса и столчета, където нашите приятели канеха своите гости. Главният вход беше на долния етаж, където се влизаше в остъклена преграда с подвижна врата, която се плъзга по пода. Там все още стоеше бялата закачалка за дрехи, която Питър помнеше още от дете. Точно срещу нея беше поставена голяма печка, предназначена за отопление на цялата къща с помощта на радиатори, свързани с печката чрез меки бели тръби. Радиатори имаше във всички стаи, пък и зимата не беше толкова мразовита като предишната. Преди години между останалата част от къщата и стъклената врата имаше голяма старинна кафява врата от времето на прабабата и прадядото на Питър, но вече нея я нямаше. От този коридор се влизаше в три стаи. Едната отляво беше хол с дивани, фотьойли, табуретки, нови секции и чисто нов 150-инчов телевизор, който беше голям колкото стената и скриваше прозореца зад него. Отсрещната стая на тази беше кухня с две легла, диван, голяма кръгла маса и шест стола около нея. Кухненският плот беше доста голям и заемаше стена и половина. Прозорците бяха сменени с алуминиева дограма, а пердетата бяха сини (любимия цвят на Питър) с бели игриви котета. Третата стая до хола беше оранжерия с цветя, където Канела прекарваше свободното си време през деня. Точно до оранжерията, където преди беше голям стенен гардероб, сега имаше голяма вита стълба към втория етаж, а до нея малка душ кабина. На втория етаж също имаше три стаи. Тази над оранжерията беше нещо като склад за компоти, туршия и други буркани. В спалнята на Питър, Канела и Рикардо, беше огромното легло, заемащо цялата стая. Другата стая пак беше малък хол, където двамата братя си прекарваха доста дълги нощи като си разказват филми на ужасите или пък се борят на разпънатия диван.

- Мартина - каза Калиста още щом ги посрещна на вратата, - заповядай, момичето ми.

Тя ги поведе към голямата къща да  запознае момичето с баба Петра.

- О-о-о-о-о-о, добро утро, моето момиче - поздрави бабата на Питър и я прегърна.   

- Добро утро - отговори Мартина и седна да разговаря с Калиста и Петра, докато Питър отиде до съседната къща на своята приятелка Анелия с молба да му помогне за пиршеството довечера.

След няколко часа Питър се върна при жените и видя Мартина да помага да скубят една кокошка, която щяха да сготвят за тържеството. После той с Мартина и баба му направиха двадесет буркана компоти и ги наредиха на рафтовете в мазето. След това Питър излезе заедно с Мартина и отидоха в неговата къща, а баба Петра  се усмихна.

- Тая снаха няма да се върне повече - каза тя. - Ние я утрепахме от работа.

В другата къща Питър правеше физиономии, защото Канела и Мартина вече половин час бяха прегърнати и не желаеха да се пуснат. На Питър му омръзна да ги гледа и отиде в хола, където брат му гледаше телевизия.

- Какво има? - попита Рикардо.

- Мартина и Канела  - каза брат му.

- Още ли се прегръщат? - засмя се той.

- Вече започват да ме изнервят - каза той и извади от джоба си малка кутийка. - Виж какво й купих.

Рикардо взе кутийката и я отвори. Видя годежен пръстен от злато със скъпоценни камъни.

- Мартина ще се хвърли в обятията ти със сигурност - каза Рикардо.

- Мислиш ли?

- Разбира се - отговори брат му. - И никой няма да ти я отнеме.

Мартина и Анелия излязоха на терасата  да подишат чист въздух и след това влязоха в зимната градина. Мартина беше нещо нервна и Анелия го забеляза.

- Не си му казала още, нали? - попита я тя.

- Не - отговори тя.

- Трябва да му кажеш, че Мигел те изнудва.

- Не мога - отговори пак припряно Мартина. - Не зная как ще реагира Питър като разбере, че бившето ми гадже, с което съм спала, ме изнудва да се върна при него,  като ме заплашва, че ще каже за връзката ни на Питър.

- Аз мисля, че трябва да му кажеш - започна пак Анелия. - Питър знаеше, че беше приятелка на Мигел и ще те разбере.

- Ще е добре наистина да му кажа - каза решително Мартина и влезе пак в къщата. Анелия я последва с усмивка на лицето.