Огромният часовник в центъра на града удари полунощ... нощта срещу Коледа. Стотици безгрижни хора се бяха струпали на весели тълпи и пееха коледни песни, разхождайки се по бляскаво осветения площад. Църквата, гранитна и студена, изглеждаше по своемо красива и празнична в Коледната нощ. Десетки поклонници влизаха и излизаха от божия храм, щастливи, нетърпеливи отново да се скрият в топлината на домовете си и да разопаковат подаръците. Малки и големи деца, увити в шарени шапки и шалове бягаха в снега и се радваха на веселите снежинки, които падаха ли, падаха. Изглежда щастието бе обхванало целия свят и безгрижието не искаше да изостави хората в празничната нощ.
Там, на стълбите на църквата седеше беден човек, тъжен и немощен, облечен в протрит и овехтял, закърпен на много места шлифер. Носеше скъсани обувки и тънка шапка. В ръцете си държеше малък вързоп от мръсни пелени, който трепереше. Мъжът не беше на повече от тридесет и пет, четиридесет години, но изглеждаше крайно състарен и изнем ...