Горите на Залеза

0.1.0.1.0.1.0

„Пространството и времето са невъзможни за овладяване променливи.” С това константно знание се раждаше всеки берим-изтари и се бореше да го промени през цялото си съществуване. Всепризнаването на расата им бе дело на поколенията космически архитекти, инженери и строители, оставили паметните си следи из цялата галактика. Берим-изтари бе раса мъдра и дълговечна, и бавно и категорично трупаше вековните си знания, боравейки умело с разнообразните форми на вселенската наличност - от богатия набор енергии, през материйните вариации, чак до пълното опознаване на времевия континуум. Епохите на израстването им се носеха с шеметната скорост на светлинните потоци.

Бе естествен етап от усъвършенстването им да се слеят с разума на органични компютри; да придобият неизменния облик на висшето нестареене и многолетието на звездните архитекти; да извлекат уравненията, нужни на Строителите за изграждането на АРеСкените[1]; да пренебрегнат физиката на цяла една планетарна система, за да изваят мегаполисите на Свръх-Град-Архитектурното общество[2]; да прехвърлят безграничността със скоростните сангтори[3] и да превърнат моделирането на вселенската времево-пространствена тъкан в генотип на цяла една раса.

Берим-изтарите бяха по външност преставители на хуманоидната раса, но под познатия облик се криеше безкрайно различен по светоусещането си вид. Красива, здрава физика, финотъкана душевност и извънмерна свръхчувствителност към заобикалящата ги вселена обгръщаха със сияен ореол изящната телесна обвивка.

Клоните на родословното им дърво процъфтяваха с безумното богатство на настоящото им свръх-модифицирано битие. Из пространните вселенски посоки бяха пръснати едни от най-чудатите творения на познатия разум. Корабите на Малтро-Мохан-А[4]. Тези, който ловяха Аурични Искри[5]…

1.2.1.2.1.2.1

Малтро-Мохан-А Карсара бе в орбита около Ербидар, шестнадесетата от общо двадесет и трите планети на Г-ААР-Хоа, и разпределяше вниманието си между паралелните строежи на сто и единадесетия АРеСкен, и обновяването на най-натоварения Сангтор в системата. Под зоркия контрол на последния наследник на родовете на Латрийва модифицирането на остарелия транспортен възел напредваше успоредно с издигането на новия Скенер. Нарко-сливателната аксесия[6] с Алар Хаволан траеше вече десет денонощия собствено време. М-М-А Карсара започна да се подготвя за извеждането му от програмата преди два часа. Хаволан бе Майстор на конструирането, ранг Алар[7]. Генетичният му код бе дотолкова усъвършенстван, че той бе роден с естествено унаследен набор от качества - резултат от прецизното програмиране на рода му в продължение на векове. Той бе горд Галаитен[8] наследник и двеста тридесет и пето поколение на единствения строителен род в галактиката, родът Латрийва.

В момента, в който Карсара започна обратното броене, той разпределяше с помощта на Прима-Строителният Инспектор[9] деветдесетте хиляди буферни клетки с втечнена Сол-Иуме сплав върху първичния скелет на Скенера. Тъкмо бе завършил проверката на спойките, и се канеше да започне индивидуалното им програмиране. Но то можеше да почака.

После прескочи до напредващата реконструкция на издигащия се в противоположната страна на орбитата Сангтор. С последни сили поддържаше поделеното си между двата строежа внимание напълно съсредоточено. Понякога бе много трудно, въпреки огромния му опит.

През обновения транс-портален периметър вече щяха да преминават много по-големи кораби отпреди. Разширяването на транспортиращата зона изискваше радиационните щитове на всички изчислителни чипове да бъдат допълнително подсилени. И добре охладени под щита. Тъй като във вселената всичко бе движение, координатите на различните пътни възли из галактиката се меняха непрестанно, а усиления математически процес носеше солидно топлинно отделяне. Сложните процесорни операции пресмятаха няколко хода напред по веригата на възможното пространствено отместване. Поредицата от сгланд-символи[10], сбор от постоянни и менящи се характеристики, комбинираше всеки път настоящото положение на Портала с индивидуалните измененията на отсрещната точка. Веднъж активиран към дадена дестинация, скенера запаметяваше непроменящите се в общото уравнение символи и скъсяваше многократно времето за следващото изчисление на същите координати.

Обновяването на вече съществуващия Сангтор се точеше много по-бавно от извайването на чисто новата скенерна архитектура. За Хаволан бе много по-лесно да следва хода на собствената си, проектирана в АРеСкена мисъл, отколкото да подобрява една вече заложена основа.

Прима-Строителният Инспектор се грижеше за изпълнението на командите му по асемблирането на Скенера. Когато Хаволан се върна за последно към него, тъкмо беше привършил със сглобяването на основните модули на скенера и автоматично бе преминал към трилентов режим на работа, в който едновременно спояваше компонентите, извършваше началното програмиране на главния процесор и тестваше ротацията на скан-плочата по x, y и z направленията. Тези задачи Хаволан бе обработил преди два дни, а сега с помощта на Карсара изчисляваше възможните нива на вибрация на цялата конструкция при максимална сканираща скорост. После идваше ред на настройките по интензитета на трасиращия лъч. Фрагментиращият дименциметър[11], главният процесор на АРеСкена, бе впечатан в корпуса и подготвен за монтирането на сканиращите плочи. Изливането им в момента приключваше на орбиталната станция, чакаше се втвърдяването на Сол-Иуме. Хаволан бе изключително внимателен при синтезирането й. Всяка шупла или микро пукнатина можеше да е пагубна за ефективността.

Логическите реакции на АРеСкена имаха собствен оператор, който се съобразяваше с Прима-Строителя до окончателното завършване на командния център. Портовете му слушаха непрекъснато за промени в получаваните от Хаволан стойности за околното пространство, и ги коригираха напълно автоматизирано. Същевременно АРеСкенът бе под непрекъсната самодиагностика, за да локализира и най-малкото изменение, което можеше да рестартира нестабилната все още мрежа. Вече бе в състояние да взема решения за нужните корекции сам, и не отвличаше вниманието на Хаволан…

М-М-А Карсара  прекрати наркозния стазис на Хаволан и започна десетминутно обратно броене. При подобно потъване в интерфейса й, при което двамата буквално сливаха диханието си в общ поток данни, той зависеше изцяло от нея, за да живее. Ако тя не го събудеше при първите признаци на дисхармония в цялостния му енергиен баланс, той можеше да умре за броени часове след началото на жизнения спад. Съзнанието му щеше да остане в нея завинаги, без тя да може да предотврати разтварянето му в собствените си мисловни вериги. Настъпи последната минута.

Когато той “отвори” очи, без всъщност да ги беше затварял, Карсара го чакаше и както всеки път досега го наблюдаваше напрегнато, сякаш не знаеше какво преживява при събуждането. Ръцете му се прилепиха о силовото поле, оформящо стените на контактния контейнер и избутаха тялото му над повърхността на охладителната течност. Със сетни сили се приповдигна и прекара длан пред очите си с жест, който прикриваше няколко-секундната слепота.

Полето изтъня и охладителя започна да се отича. Хаволан свали внимателно лентите, обвили като превръзки гривните над лактите му и ги върна в течността, където те се разтвориха. Цилиндричната камера, в която Хаволан бе плувал 10 дни се вля в многобройните улеи по стените, и краката му докоснаха пода щом полето напълно се стопи.

Устните му оформиха думата „вода”, но от тях не излезе нито звук. Не бе жадно тялото, а гърлото му, пресъхналото от дни. Карсара застана до него и зачака задавянето след първата глътка. После започна да го подсушава, наблюдавайки постепенното завръщане на силите му, докато бавно излизаше от вцепенението и принудителното бездействие.

- Радваш ли се? – попита го тя като все още търсеше нещо необичайно в поведението му.

- Не много – Искаше му се да може да й го каже без думи, хиляди пъти по-бързо, както когато бяха едно цяло. Тази забавеност на собствените му реакции и мисъл му изглеждаше нереална след десет дневно пряко сливане. Трябваха му няколко минути да премине в по-тежката материя на това си съществуване, но за превъзбудения му мозък те бяха дълги сякаш хилядолетия. Десетдневният нарко-сливателен достъп би бил убийствен за тялото му, ако не бе програмиран за него с поколения. Затова сега просто притаи дъх и изчака настройването на организма си към настоящата пространство-времева скорост. Кодът на личния му А.И-имплант[12] трепна и се събуди на честота, която му възвърна финия енергиен баланс.

Той стисна устни.

- Какво те тревожи?

- Не знам на какъв етап ще бъде конструкцията, когато пристигне. Има процеси, при които прецизността е от особено значение и не искам да ускорявам работата по сглобяването, само за да й угодя. А и идва по-рано от очакваното.

Хаволан погледна през главния илюминатор към Прима-Строителния Инспектор. Комуникацията им бе кратка, а Карсара бе проводникът на мисловния обмен между двамата. Инспекторът изпращаше няколко изчисления за корекция. Останалите уравнения, които Хаволан му бе поставил, заедно със сглобяването на конструкцията щеше да изпълни за пет планетарни дни. Тогава отново щеше да има нужда от Хаволан, който да контролира процесите. Карсара загледа масивната цялост на Прима-С.И. Той бе част от корабния й организъм, съвкупност от пластове задържащи полета, енергийни стави, органични крайници и бегло наличие на метални сплави в най-дълбокия скелет. Индивидуален интелект, сега изцяло подчинен на Хаволан.

- Остава ден до идването ù. Ще напредваме по план. Нищо повече.

Хаволан задържа още миг погледа си върху Прима-Строителния Инспектор. Съвършената му ергономичност проблясваше отразено във вакуума на дълбокия космос, с холо-картата и ясно открояващия се скелет на АРеСкена, прозиращ през кристалната му кожа.

Разгъването на плътната обшивка на контролната зала отвори врата към дългия коридор, по който двамата тръгнаха един до друг. Човешкото превъплъщение на Карсара бе красиво и грациозно видение, с лице и тяло на мистична фея. Понякога тя дори не осъзнаваше колко предразполагащ бе видът й за човека отсреща. Всяка М-М-А имаше свой комуникатор, чрез който общуваше естествено с хората около себе си. М-М-А имаха телесен облик за всяка от расите, с които контактуваха.

-М-М-А Паркарида е във възторг от нея. Казва че нарко-сливателната аксесия с нея била най-бързото Трасиране[13], което е виждала. – В гласа й се четеше вълнение като на малко дете. Също като у посестримата й Паркарида, която Хаволан бе опознал през изминалите месеци.

Хаволан най-после я погледна и се усмихна:

- Карсара, тя е Търсач[14] сто двадесет и седмо поколение. Няма друга като нея в дълбокото сканиране.

Тя замълча. Чакаше идването на Търсача с нетърпение, той можеше да каже това по недвусмисления поток на мисълта й, която препускаше с близка до хаоса пъстрота.

- И тя е дълголетна като теб – рече тя след малко.

- Да, на една възраст сме.

Коридорът кривна и се заизвива над горещото сърце на Карсара, Операционният център. Меката прозрачна плът на кораба разголваше съкровеността на всички процеси, които протичаха във фосфоресциращите й вени. Туптенето им караше целия кораб да потръпва в синхрон с циркулиращия поток неорганичен разум, попил в дишащото тяло на органичния корпус. Масивното ядро на Системния център бе гръбначен ствол от кристални форми с вплетени в тях пръстеновидни тела на живи компютри. Из безкрайните им системи проблясваха с невъобразима скорост мисловните проекции на интелекта й, и се сливаха в непрекъсната, сияеща светлина. Карсара живееше чрез милионите възли на съзнателната си прогресия и неспирните изчисления на вероятностите на средата, в която плуваше през цялото си съществуване. М-М-А бе собствено-програмируема единица, със самостоятелна личностна база на основата на заложени при изграждането й повели, от които тя формираше предсказуеми и непредсказуеми уравнения на поведение. Организмът й бе фино пропорционално съотношение между синтетична и естествена органика – нетопяема сплав, която укрепваше силово скелета й, тъкани от живи клетки, покриващи студените му извивки, пластично изтласкващ корпуса двигател и лична аурично-енергийна обвивка. Хаволан познаваше всеки аспект от конструкцията й, различаваше всеки един от изграждащите я елементи. По числовите им параметри и по име можеше да назове всеки от механичния и човешки Сгланд персонал на борда. Боравеше с дълбоките пластове на ума й, опознал я като същност в дългите нарко-сливателни периоди. М-М-А Карсара бе Свръх-Компютър от последното поколение на расата си, но без ръководството на своя Конструктор не можеше да строи. Личността й, макар и сложна и разумна не произвеждаше реални нервни импулси, а ги натуронаподобяваше благодарение на сложния знаков език на нейната раса – Сгланд символите. И макар да плуваше свободно в пространството, тя нямаше генетично-комбинативен усет за материята и бе неспособна да развие елемента на творческото начало.

Корабната раса на Малтро-Мохан-А бе дала уникален пулс на почти всички познати форми на живот в галактиката. Същинският бурен прогрес в развитието й бе настъпил с обновяващото ново начало, поставено от единението й с берим-изтари. Цялостната й ценностна система бе претърпяла изначална метаморфоза, близка до катарзиса. Постепенното застъпване и преплитане на неорганични елементи с органични тъкани бе дало нови усещания на вечно търсещата й натура. Неорганичният й интелект, съчетаван векове наред с потенциала на берим-изтари, я бе превърнал в самостоятелна еволюираща цялост, търсеща личното си времеусещане в тримерното настояще. М-М-А работеше с хора, и тяхната непрекъсната връзка с нейните мисъл и тяло оформяше траекторията на съществуването й.

На борда работеха много Сгланд-програмисти, Сгланд-интелекти, математици и конструктори. Повечето от тях се намираха в непрекъснат интерфейс с виртуалната личност на Карсара, но нейната визуална проява в момента стоеше до Хаволан и чакаше той да проговори.

А Хаволан гледаше проблясъка на трептящите в нея импулси, и се замисли за връзката помежду им. Винаги, когато бе свързан с главния й процесор, когато следеше информационните бури, бушуващи във “вените” й, когато усещаше топлината й… винаги го съпътстваше чувството, че е у дома си. Тя носеше уюта и комфорта на родината, която бе далеч от него почти през целия му живот. И ума му отново препусна към неизменното осъзнаване на нейната важност – за него, за расата му, за галактиката. Тя олицетворяваше онова стъпало към прогреса, което твърде трудно берим-изтари биха изкачили сами. Заедно с г-аар-итите, М-М-А категорично и безусловно се превърнаха в неотменен генератор на бъдещето им.

Карсара отвърна с усмивка на лекия му поклон и на беглото докосване по лакътя си. За нея бе удоволствие да работи с него, и въпреки че го познаваше от векове, интимността на този кратък миг я смая. В все още силно изострен усет за него след дългото им сливане тя почти чу потока на пробягалите през ума му чувства. Безкрайно дълго след това възникналата у нея емоция продължи да се рее из мисловните й кръговрати, потапяше се в покой, но никога не се утаи напълно. През осемте века на досегашния си живот, тя бе възприемала себе си доста контрастно и обективно, наблюдавала бе как направленията на два различни разума първо се срещат, а после се сливат в едно по-извисено и по-съвършено общество. За Карсара бе прекрасно да гледа просторите на космоса, притежаващи онази непредсказуема пластика и уникалното членение на измеренията, докато ги сканираше за следи от космически вятър. Бе невероятно да го споделя с хората. С очите й берим-изтари бяха видели незабравимото… С очите им тя изживяваше себе си.

2.3.2.3.2.3.2

Хаволан си позволи да отмени обичайното за състоянието му форсирано възстановяване. Осъзнаваше, че е силно изтощен, но не можеше да се спаси от преумората само с ускорена физическа регенерация. Не тялото, ума му беше изтерзан. Но нямаше как да застопори работата точно сега. Още малко, оставаше съвсем малко…

Не очакваше да успее да потъне съня, бе претоварен с данни от продължителното криптиране. Отпусна се в естествено заспиване и събуждане, за да се освободи постепенно от заливащия го поток уравнения. Понякога бяха нужни часове, докато стихнеше прилива им дотолкова, че да лежи спокойно със затворени очи. Обичаше да спи непредизвикано.

Беше забранил на Карсара да наблюдава сънищата му и да го изолира от сънуване. Остави собствения си биологичен часовник да следи нуждите му. Въпреки това Хаволан знаеше, че М-М-А винаги поддържа усета си за състоянието му.

Хаволан се възползваше от отморяващата сила на неочакваното, което го връхлиташе в съня. Озоваваше се на места, които отдавна не бе виждал, или изобщо не познаваше. Помнеше със съвършена детайлност всичко, което някога му се бе присънвало, помнеше и кошмарите си. Като интензивно сънуваща раса, берим-изтари се вслушваха внимателно в подсъзнателните сигнали, носени им от сънищата. Нерядко в съня се смесваха картини и проблясъци, идващи от имплантираната аурична вълна. Г-аар-итите често мечтаеха за дома. Берим-изтари почитаха присъниците им, както и своите собствени прозрения. Но понякога силата им превземаше ума и тормозеше съзнанието с натрапливите си образи, затова берим-изтари можеха да се изолират от сънуване.

Носенето на аурично-искрови имплант бе дарило на берим-изтарите удължаващата живота им симбиоза с микроскопичните г-аар-ити – органична интелигентна раса, обитаваща планетите на Г-ААР-Хоа. Животът, които непрестанно възникваше, цъфтеше и пълзеше из всички кътчета на наброяващата двадесет и три планети система, бе изключително време-устойчив. Разнообразните форми на живот в цялата планетарна система бяха пропити и обвързани с г-аар-итите. На тях се дължеше легендарната продължителност на живота на расите, които я населяваха. Г-аар-итите манипулираха времето чрез единствения възможен метод – непрестанното клетъчно подмладяване. Когато берим-изтари за пръв път откриха разковничето на забавеното стареене и се опитаха да изградят своя симбиоза с миниатюрните организми, се сблъскаха с катастрофален провал. Фините енергии на двете раси не съвпадаха. Миниатюрните г-аар-ити не можеха да оцелеят в тяло, непритежаващо тяхната аура, поради което съществуването им извън родната звездна система бе невъзможно. Г-аар-итите, иначе практически неподатливи на външни фактори, имаха своята специфична особеност, и тя бе и тяхната слабост. Г-ААР-Хоа имаше неповторимо фино енергийно излъчване, а г-аар-итът, със своя изключително чувствителен организъм се нуждаеше от него както дишащите твари от въздуха. Животът му се обуславяше от обитаваната от него среда, и енергията, с която тя бе пропита. Съставени изцяло от метало-кристалната структура г-ортан, за тях бе възможно да осъществят пълноценна симбиотична връзка с берим-изтари, тъй като химичният състав на двете раси притежаваше нужните сходства. Г-ортанът бе синтез на няколко елемента, съдържащи се в телата на повечето топлокръвни раси и се характеризираше с невероятна структурна устойчивост, но нейната стабилност зависеше изцяло от уникалната аура на Г-ААР-Хоа. Аура, която берим-изтари не притежаваха. Тогава най-мъдрите умове на двете раси се обединиха, за да започнат продължилото дълги галактически години проучване и конструиране на имплант, съдържащ фино-енергийната честота, нужна на г-аар-итите да живеят. Ауричната искра, извлечена от неизчерпаемата енергийна обвивка на населяваните от г-аар-итите планети, с имплантирането си още от раждането на детето осигуряваше хармоничното съжителство на тези две форми на живот.

Безспирният поток на милиардите безкрайно малки единици лекуваха, пазеха и подмладяваха тялото на своя приемник. Обединени и контролирани от главния г-аар-итен процесор, те бяха удължили многократно пределната възраст на берим-изтари. Представляващ събирателния образ на общото им съзнание, единствено Г-ААР бе в състояние да осъществи комуникацията между двата вида. Благодарение на усъвършенстваните си и подсилвани от поколения тела, те най-сетне се сдобиха с цялото време, от което се нуждаеха, за да развият ума си до необятни висини и да станат господари на цялата им позната пространство-времева плоскост. Заедно с Малтро-Мохан-А, трите раси формираха най-стабилния и траен взаимозависим галактически съюз.

В самото начало, в почти митологичното им минало, когато берим-изтари едва прохождаха в овладяването на космическата шир, мъничката им вселена не познаваше друга реалност, освен тази на тъмния и опустял галактически ръкав, в който се рееше самотно родната им звезда. С все по-усъвършенстващи се космически кораби из непознатите галактически дебри плъзнаха скитащите пилоти и техните щателни обходи векове наред претърсваха квадрант по квадрант за себеподобни. След стотици години на търсене и отчаяние най-сетне се озоваха сред населеното с други раси галактическо ядро - животът срещна живота, за да омеси едно съвсем ново и причудливо бъдеще. Обединяването с новите раси бе допринесло за колективния им прогрес и бе довело до разширение на цялостното им разбиране и боравене с време-пространството. Галактиката бе претворена от вакуумна точка на застой в естетически триумф.

***