Делио стигна до последните къщи на един краен квартал, един от най-бедните в Маринео. Тук въздухът бе напоен с миризмата на старо, прогнило дърво и задушлива водна пара, носеща се от шумящата на двайсет метра разстояние голяма река. Реката се казваше Леар. Тя извираше от високите части на Момо и пресичаше цялата южна Агория, за да се влее накрая в Аленото море. Леар изнасяше почти цялата търговия на Южна Агория, но за да се свържат със Севера, южняците трябваше да минават планинските проходи и да използват животинска сила за товарите. Между северна и южна Агория нямаше водна връзка.
Портите на градовете се затваряха вечер, но човек можеше да напусне града по което време на денонощието пожелае; достатъчно беше само да поиска от охраната да му отвори. Заминаващите пътници биваха задържани само при сигнал на тревога. Делио предполагаше, че охраняващите стражи не са още известени, но въпреки това имаше намерение да избегне портите и да мине през самата река. Там, където реката пресичаше кр ...