Госпожица Отзивчивост живее на втория етаж
Госпожа Неблагодарност беше повалена от поредната болест, сполетяла я несправедливо в живота ù. Първо, тя не пропусна да обвини и прокълне целия свят за това. Беше развила някаква кожна алергия към добрините и рога на изобилието, които непрекъснато ù се случваха с години наред. Таман се беше излекувала, от само себе си, от някакви вътрешни кисти, които случайно ù бяха открити отпреди десетина години. Но този път беше сериозно, налагаше се да ù се правят мощни противоалергични инжекции. Цяла нощ самотната реститутка на три търговски магазина в центъра на града не можа да затвори очи - кое ще ù излезе по-евтино. Дали да ходи всеки ден до поликлиниката, да дава пари за таксита, да си губи времето по опашки за някаква си тъпа инжекция, или да се обърне към онази смотанячка - госпожица Отзивчивост, която живееше над нея, на втория етаж. Естествено, че госпожица Отзивчивост за нищо на света нямаше да ù откаже, даже щеше да се зарадва, че ще бъде полезна с нещо. Мисълта за това още повече вбеси госпожа Неблагодарност. Как може да има такива хора – да откликват от все сърце на нейното нещастие, да идват с радост да помагат и да бъдат после морално удовлетворени. Госпожа Неблагодарност в такива моменти ставаше объркана. През целия си живот тя никога не беше правила добрини. Живееше с максимата, че няма ненаказано добро и затова много се пазеше да не изпадне в момент на слабост и великодушие и да направи в такъв момент някоя фатална грешка. Не обичаше хората, които се раздаваха. Изпитваше към тях особено раздразнение и ненавист. Мисълта върху тези неща само засилиха обривите ù, те придобиха лилаво-морав цвят и започнаха да покриват цялото ù тяло. Фактът, че трябва да понесе някакви грижи върху собствената си персона, предизвика в нея остър задух. Представи си как онази смотла идва и ù поставя инжекциите с най-приветливата усмивка на света и някаква пяна се появи в ъгълчетата на устата ù, очите ù изскочиха навън, нещо я стисна за гърлото – не можеше да го преглътне, но не можеше и да го повърне. За малко щеше да умре. Тогава спешно си представи животоспасяващата мисъл, наскоро беше прочела някаква книга за силата на подсъзнанието. Представи си, че няма да се отблагодари на госпожица Отзивчивост, че няма да плати и една стотинка за положения труд от нея и светкавично състоянието ù започна да се подобрява – свеж въздух нахлу в гърдите ù, страните ù порозовяха, очите ù се прибраха навътре и придобиха онзи особен, младежки и дързък блясък, когато госпожа Неблагодарност беше най-искрена и играеше само и единствено себе си. Нямаше как, просто трябваше да изтърпи госпожицата, докато имаше полза от нея, а после ще намери повод да се разсърди за нещо и да не се отблагодари. Поводи колкото искаш, например, когато дойде ред за последната инжекция, тя направо ще заяви на госпожица Отзивчивост, че просто не е видяла никаква полза от нейните инжекции и че няма смисъл повече да ù се правят. Тази мисъл ù подейства като балсам върху изтерзаното ù съзнание, като сънотворно и тя заспа като къпана чак на разсъмване.
Госпожица Отзивчивост беше изкарала всички курсове на живота си, за да бъде полезна на хората. Имаше разнообразие от различни дипломи и сертификати. Пееше в църковния хор, беше доброволка към Червения кръст. Някога беше учила за милосърдна сестра, но ù се видя трудно и набързо изкара курсове за ясновидки. Беше модерно. Това ù се удаде изключително лесно. Нямаше нищо по-лесно да хвърли едни карти Таро, да види някоя пуйка или гълъбче на кафето, овладя до съвършенство восъколеенето. Имаше клиентела, хората я търсеха и ù вярваха. Не взимаше пари от тях, нямаше определена тарифа, а колкото ù оставят. Казваше, че дарбата ù е от Бога. Е, ако видеше по-голяма сума, тогава ù се отваряха особено сетивата и виждаше не само в миналото и в бъдещето, но и в миналото на миналото и в бъдещето на бъдещето на клиента.
След една седмица госпожа Неблагодарност не плати за инжекциите, направени от госпожица Отзивчивост, нито благодари поне от лицемерие, както му е редът. Направи се на недоволна от лечението и не позволи на госпожицата да направи последната манипулация. И всичко това на фона на великолепно възстановено здраве и вътрешна хармония.
Госпожица Отзивчивост прие нормално нещата и беше по-щастлива от всякога. Легна си морално удовлетворена по-рано, защото на другия ден беше неделя и трябваше да пее в църковния хор. После щяха да дойдат едни хора за восъколеене и гадаене на кафе и карти.
© Ивон Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Наистина има много мъдрост, но не успях да уточня качествата на всяка от тях!!! Объркаха ми се положителните с отрицателните!!!
-
Истина казана по твоя невероятен начин....с Поздрав ИВОН!!!
-
Хм, колко истина има в твоя разказ! Чудесен е! Поздравявам те!
-
интересно...и точно от реалността...
прекрасен разказ, Ивон. -
Поздрав Ивон!
-
Много обичам да те чета!!!!!!
-
Замислих се какво би направила някоя „нормална “ съседка в такъв случай
-
Добре си "омесила" характера с личния избор
Хареса ми! Поздрав от мен! -
Хареса ми!
Поздрав! -
Хубав разказ. Истински. Поздравления от мен, а размислите-запазвам поукатаБлагодаря за удоволствието!!!
-
Пишеш хубаво и проза, Ивон!*
-
Поздрави на госпожиците, Ив!
Ако всички бяха с фамилията неблагодарност... кой ли щеше свърши нещо добро на този свят...
Точно си го казала...
Поздрави! -
Естествено, че госпожица Отзивчивост за нищо на света нямаше да ù откаже, даже щеше да се зарадва, че ще бъде полезна с нещо. Мисълта за това още повече вбеси госпожа Неблагодарност.
Много точно, много. Усмихна ме тази сутрин Поздрави. Чета те, макар да не те коментирам винаги, харесвам твоите произведения -
Интересно хрумване, Ив! На моменти усмивката ми беше кривичка - доста ги има такива госпожи и господа Неблагодарност и фалшива Отзивчивост... Хареса ми творбата ти! Поздрав!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
