Процепите в скалaта отдалеч приличаха на разтворени устни. Приседнеш ли привечер на камъка, изваян с годините като скален фотьойл в подножието на планината, се виждаше всяка извивка от устните на процепа, които се раздвижваха от полъха на вятъра в пълна непонятност и само онзи, който умееше да разчита изменчивия им профил, можеше да чуе тайните, които побираше в сърцевината си от хилядолетия.
Колкото и да е необичайно, това беше едно предизвикателство на духа, за онези които се опитваха да провокират себе си и своята придобита възвишеност на духа и мисълта. Говореше се, че скалата проговаря само на онези който имат чисто и добро сърце, само че по онези времена малцина се грижеха за изграждането си, тъй като бяха години в които оцеляването бе над всичко, независимо от цената с която плащаха за да заситят глада си.
С годините възникваха безброй предания и легенди, много от които бяха плод на фантазията на славолюбиви люде, които нямаха нищо друго като дар в живота си освен лишената си от ...