Тази сутрин Том се събуди доста по-рано от обичайния час, в който се измъкваше от леглото. Протегна се сънено, загледан в потъмнелия таван и отметна завивките. Веднъж отишъл си, сънят нямаше да се завърне повече, а и Том не обичаше да се излежава до късно. По някакъв начин това му напомняше за утрата, прекарани с Емили; за часовете, в които не мислеха за нищо друго освен за себе си.
Намъкна се в панталоните, нахлузи чехлите и отиде в банята, а после, докато жабуркаше в устата си пастата за зъби, си приготви кафе. Обичаше да го прави по старомодния начин – с обикновен кафеник, а не с тия проклети машини, които пускаха повече пара и от стар локомотив.
Лекарят, доктор Милър, му беше направил цял списък със забранени неща, между които беше и кафето, но той не можеше да се откаже от него, въпреки че това също му напомняше за Емили и забележките ù, че го пие с прекалено много захар.
Том остави чашата пред себе си и се загледа в димящата ù черна повърхност. Сложи лъжичка захар, разбърка и отп ...