Градско момиче (край)

  Събуди я звънът на телефона ù.

-         Добро утро, слънце! – дано Олег не усетеше колко е дрезгав гласа ù.

-         Добро утро, Мими – както обикновено, непроницаем глас. – Как си?

-         Отлично, благодаря. – главата и стомахът ù я боляха и имаше почти непознат... непознато хлапе, да му се не види, в леглото си. Ползваха ли презерватив? Не можеше да си спомни. – Ти как си?

-         Звънях ти снощи. – не отговори Олег – Няколко пъти. Къде беше?

-         На гости на Нина. По женски. – не можа да измисли нищо по-правдоподобно. По дяволите, каква глупост!

-         Защо не ми се обади? – гласът на Олег бе все така равен.

-         Гледахме много хубав филм, а после стана късно и знаеш...

-         Окей. – леден, непроницаем тон. – Ще се видим ли днес?

-         Да, разбира се – отговори тя твърде бързо – Кога си свободен?

-         Да те взема от вас към шест?

-         Ще те чакам – отговори колкото можа по-нежно и затвори.

  “По дяволите, по дяволите, по дяволите! Ако продължавам така, направо да изляза на магистралата, поне пари ще ми дават!”

  Иван спеше дълбоко до нея. Едва сега усети, че ръката му е на бедрото и. “Какво ли си мисли? Че съм поредното курве, как какво! И май ще излезе прав!”

  Мария избута ръката му и го сръчка в ребрата. Никаква реакция. Раздруса го силно, той поотвори очи и понечи да я опипа с ръка. Тя го спря, стана от леглото, облече се и го отви. Беше чисто гол, по дяволите!

-         Хайде, ставай! – опита да не звучи твърде грубо – Трябва да тръгваш.

  Той се разсъни, явно се притесни от голотата си и бързо стана и се обу.

-         Имам работа днес, наистина трябва си вървиш .– настоя тя.

-         Беше много хубаво снощи. Ще се видим ли пак? – тези мъже...

-         Едва ли. – тя съвсем се вкисна.

-         Снощи беше доста по-навита...

  “Ще го набия това момче!”

-         Хайде, обличай се и си върви, моля те. – Мария опита да се овладее. -  Снощи беше грешка, бяхме пили. Освен това си имам приятел. – надяваше се това да проработи.

-         Който искаш да разкараш, но те е страх да не го нараниш, затова само го чукаш, и бивш годеник, когото обичаш и също искаш да чукаш. А всъщност чукаш мен! – прииска и се да го удари с нещо тежко в нахилената физиономия, а в следващия миг и се дощя сама да се фрасне. Защо и е трябвало да му разказва всичко?

  “Трябва да спра да пия, да спя с мъже от самосъжаление, да спя с мъже от съжаление към тях, да спя с непознати, да се обаждам на обвързани бивши годеници... Какво още?”

-         Всъщност – каза тя бавно – остани, ако искаш. Свободна съм до довечера.

  Пак и се дощя да фрасне похотливото изражение, коато се изписа на лицето му, но сама си го търсеше. “Все някога всичко това ще спре.” – помисли си. Не предполагаше колко ще е скоро.

  В пет часа на вратата се позвъни. “По дяволите!” – помисли Мими – “Кой е решил точно по това време да ме търси?”

-         Не отваряй. – каза Иван, погалвайки я по крака – Нека си звънят.

  Двамата се бяха излегнали в леглото ù, откъдето не излязоха целия ден.

  “Сладък е. “ – мислеше си Мими – “Може би не сбърках, че го оставих тук.”.

  Звънецът не спираше да звъни.

-         Май ще трябва да отворя. – каза Мими и стана от леглото. Поколеба се за секунда, после облече само един тънък халат върху голото си, все още горещо тяло и тръгна към вратата. Спря с ръка на дръжката и лицето и застина. Кой ли можеше да е? “Боже..” – помисли си и в този миг телефонът и зазвъня. С тази мелодия звънеше само Олег.

  Мария се втърна обратно в стаята, издърпа Иван от леглото и му хвърли панталона.

-         Обличай се. – прошепна нервно и му подаде и пуловера – Олег е.

  Иван я изгледа стреснато, след това върна обичайната си леко арогантна физиономия и каза:

-         Нека влезе, да види, че съм тук!

  “Тъпанар!”

-         Обличай се и се скрий на терасата! Не знаеш какъв е, ще те убие, ако ни види!

-         Не ме е страх от никакви боксьорчета! – той вече се бе облякъл, но не мърдаше от мястото си. – Отвори му!

  Телефонът и звънецът не спираха и Мария изгуби самообладание.

  “Сам си го търси.” – каза си и отвори входната врата. – “Дано успея да вразумя Олег.” – сама не си вярваше. С треперещи ръце завъртя бравата и прегърна Олег още на прага.

-         Защо толкова дълго ме държа пред вратата? – Олег вече бе ядосан – И не си вдигаш телефона?

-         Извинявай, слънчо! – Мария бе ужасена от това, което най-вероятно предстоеше. – Прости ми, моля те! – тя се разплака и прегърна Олег силно.

  Той я отблъсна леко и влезе в спалнята. Иван бе седнал на леглото и го гледаше насмешливо-очаквателно.

-         Добър вечер. – гласът на Олег бе леден.

  Иван очакваше всякаква друга реакция от руснака, но не и този спокоен поздрав.

-         Здрасти. – отговори объркан и секунда по-късно получи удар в брадата, който го прати на дървения паркет. Понечи да се изправи, но Олег вече бе взел един от столовете в стаята и го стовари върху него. Руснакът вдигна стола за нов удар, но Мария се хвърли върху него и обви ръце през гърдите му.

-         Моля те, Олег, недей! – викаше през сълзи – Аз съм виновна, Олег! Успокой се, моля те! Пусни стола, Олег!

  Руснакът отпусна ръце и остави стола там, откъдето го беше взел. Иван лежеше неподвижен на земята, а от главата му течеше кръв.

-         Кучка! – изсъска Олег през зъби и изгледа Мария безстрастно. – Мръсна българска курва! – той се изплю презрително на паркета, обърна се и понечи да си тръгне от апартамента.

-         Чакай, Олег! – извика Мария отчаяно – Не си тръгвай така! Това беше грешка, изцяло моя грешка и съжалявам! Прости ми, Олег! Прости ми!

  Олег се обърна и я изгледа със снизхождение, задържа погледа си няколко секунди, докато и това чувство изчезна, ощипа я по заголената от халата гръд и си тръгна.

  “Каква идиотка съм!” – Мария не бе на себе си. – “Каква тъпа идиотка!” – Тя видя лежащия на земята Иван и едва сега осъзна, че той има нужда от помощ. Пресегна се за телефона си и набра сто и дванадесет.

  “Кучката трябва да се грижи за палетата си.”

  Университета, кафенето, Нина, два малки рома.

-         И какво ще правиш сега? – Нина отпи от рома си. – Какво мислиш за този Иван?

-         Вече е минало, не трябваше въобще да лягам с него. – Мария бе разказала всичко на Нина и малко ù олекна.

-         Сигурна ли си? Все пак сте повторили, май и потретили... И то на трезва глава. Не ми казвай, че не ти е харесало...

-         Стига, Нинче! Той е на двайсет години, а главата му е на шестнайсет. Просто се чувствах отчаяна и той беше първият, попаднал пред очите ми.

-         Май цялата тази история ще ти се отрази добре в крайна сметка. Вече говориш доста по-разумно.

-         Какво искаш да кажеш? – отлично знаеше какво иска да каже.

-         Осъзнай се, Мими! Не можеш да преживееш раздялата си с Борис и правиш секс с Олег, за да не мислиш за това. После пиеш и правиш секс с Иван, за да не мислиш за Олег. След това трезва продължаваш с Иван, защото вече си толкова отчаяна, че не ти пука от нищо. Мислиш ли, че не виждам отстрани? Сигурно ти звучи цинично, обаче историята от снощи е добре дошла, за да се вземеш малко в ръце. Олег вече го няма, а Иван, дори да искаш да го видиш...

-         Нямам никакво намерение! – прекъсна я Мария. Не и хареса наставническия тон на Нина, макар че говореше самата истина. Не и харесваше и истината.

-         Дори да искаш да го видиш, - продължи Нина, сякаш не я бе чула – той ще е в болница още десетина дена. И цяло чудо, че е жив!

-         Щеше да го убие. – отвърна Мария – Едва го спрях...

-         Всичко това е унизително, - каза Нина – особено начина, по който си е тръгнал жребецът. – Мария още я болеше гърдата, където Олег я бе ощипал. – Но той за себе си е прав, дори повече от прав. Как е Боби? – Нина се подсмихна лукаво.

-         Изтрих телефона му и скайпа. Въпреки това ми липсва и ми се ще да го чуя. – Вече нямаше защо да лъже, дори себе си.

-         Няма оправия! – въздъхна Нина – Знаеш ли какво? Следващият път, когато решиш да го забравяш, звънни ми, чу ли? Искам и аз да се забавлявам, не само ти! – Нина отпи голяма глътка от рома си.

-         Благодаря ти, Нинче, ти си истинска приятелка! – Мария се усмихна широко – В твоята компания никакъв Борис няма да ми затормозява мислите!

-         Наздраве за новата, свободна и усмихната Мария! – Нина вдигна чашата си тържествено.