Събуди я звънът на телефона ù.
- Добро утро, слънце! – дано Олег не усетеше колко е дрезгав гласа ù.
- Добро утро, Мими – както обикновено, непроницаем глас. – Как си?
- Отлично, благодаря. – главата и стомахът ù я боляха и имаше почти непознат... непознато хлапе, да му се не види, в леглото си. Ползваха ли презерватив? Не можеше да си спомни. – Ти как си?
- Звънях ти снощи. – не отговори Олег – Няколко пъти. Къде беше?
- На гости на Нина. По женски. – не можа да измисли нищо по-правдоподобно. По дяволите, каква глупост!
- Защо не ми се обади? – гласът на Олег бе все така равен.
- Гледахме много хубав филм, а после стана късно и знаеш...
- Окей. – леден, непроницаем тон. – Ще се видим ли днес?
- Да, разбира се – отговори тя твърде бързо – Кога си свободен?
- Да те взема от вас към шест?
- Ще те чакам – отговори колкото можа по-нежно и затвори. ...