Градско момиче (край)

Feb 19, 2009, 12:43 PM

Prose » Narratives

5.0 / 1

956 0 2

17 min reading

Събуди я звънът на телефона ù.
- Добро утро, слънце! – дано Олег не усетеше колко е дрезгав гласа ù.
- Добро утро, Мими – както обикновено, непроницаем глас. – Как си?
- Отлично, благодаря. – главата и стомахът ù я боляха и имаше почти непознат... непознато хлапе, да му се не види, в леглото си. Ползваха ли презерватив? Не можеше да си спомни. – Ти как си?
- Звънях ти снощи. – не отговори Олег – Няколко пъти. Къде беше?
- На гости на Нина. По женски. – не можа да измисли нищо по-правдоподобно. По дяволите, каква глупост!
- Защо не ми се обади? – гласът на Олег бе все така равен.
- Гледахме много хубав филм, а после стана късно и знаеш...
- Окей. – леден, непроницаем тон. – Ще се видим ли днес?
- Да, разбира се – отговори тя твърде бързо – Кога си свободен?
- Да те взема от вас към шест?
- Ще те чакам – отговори колкото можа по-нежно и затвори. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Random works

Онази
Angel

- That little devil! – said Anna’s mum after failed attempt to charm the white cat, that finished wi...
The blue sky

Looking up in the sky trying to hold on all my tears falling down when the dark blue sky awakens for...
Hypervisual

Hope is... Her, in the mind's eye Dancing barefoot On a carpet of broken glass Of reality's mirror ....

More works »