Градско момиче - продължение...

   Мими се прибра в квартирата и в момента, в който заключи вратата, я налегна така познатото чувство за самота и меланхолия. Включи телевизора, сложи пакет пуканки в микровълновата и седна на леглото, докато реши какво ще прави днес. Искаше и се да звънне на Олег, но думите му на обяд все още я караха да се чувства гузна. “Боби...” – помисли си – “Защо имам такава нужда от теб все още?”

  Бииип!

  Пуканките бяха готови.

  “Няма да му звъня, няма да му звъня, няма да му звъня...”

-         Как си, Мими? – чу се познатият и до болка глас от другата страна на телефона.

-         Просто исках да те чуя. – Тя се мразеше за това, което прави. – Как е Тони?

-         Отлично, мерси, че питаш.

-         Искам да те видя, Боби. Липсваш ми.

-         Знаеш, че не трябва, Мими. Нека оставим всичко да отшуми.

-         И ти знаеш, че още те обичам. Не ми причинявай това.

-         Моля те, Мими, нека оставим това за друг път. Забавлявай се, не мисли за глупости. Чао.

  Връзката прекъсна.

  “Продължавам да се унижавам.” – мислеше си тя, отивайки към квартирата на Олег. – “Аз съм една нещастна, отчаяна, самотна идиотка.”.

  Олег и бе казал, че ще се почерпи с приятели в квартирата си и я бе поканил да отиде. Тя облече най-провокативните си дрехи и реши да забрави тази вечер за Борис, каквото и да и коства това.

  Квартирата беше малка, задимена и тя бързо забеляза, че е единствената жена тук. Около отрупаната с жетони маса бяха седнали няколко момчета с карти в ръце и шумно коментираха играта.

-         Седни до мен, принцесо. – подкани я Олег. – Какво ще пиеш?

-         Каквото ми сипеш.- усмихна се тя ослепително – Какво играете?

-         Покер. Знаеш ли как се играе?

-         Не, но ще ми е интересно да ви гледам.

  Олег се опитваше да и обърне внимание, но явно беше погълнат от играта. Тя се преструваше, че и е интересно, не спираше да се усмихва и пиеше доста по-бързо, отколкото бе свикнала.

  Час по-късно играта бе станала твърде разгорещена, а бутилките с алкохол – твърде празни. Усмивката на Мария не слизаше от лицето и и тя имаше чувството, че в стаята е поне четиридесет градуса. Водката, уискито и димът от пурите я бяха накарали да се отпусне напълно и да се радва на всеки жест на момчетата на масата.

  А те ставаха все по-тежки.

-         Слагам петдесет! – извика един от мъжете, висок и мургав.

-         Плащам и още трийсет. - отвърна му момчето от другата страна.

-         Плащам. – каза спокойно Олег.

  Другите вече бяха излязли от играта, само Олег и двамата му гости участваха в това разиграване.

-         Още петдесет! – извика мургавият.

  Нещата ставаха твърде сериозни, макар никой на масата да не го съзнаваше.

-         Това са много пари, Тони! – опита се да вразуми нещата Олег – Не прекаляваш ли малко?

-         Казах още петдесет! – повиши глас мъжът – Плащате или излизате от играта.

-         Плащам. - каза другото момче.

-         Аз излизам – Олег свали картите си – Това е последното разиграване. Стана твърде късно. Той изгледа последователно всички около масата. – Нали?

  Другите се съгласиха, но Тони вече бе прекалил с алкохола.

-         Хайде, руски – извика той, - парите ли свърши? Ще ти дам на заем, свои хора сме!

-         Стига, Тони. – тонът на Олег не се повиши и с нотка – Всички пихме много.

-         Е, щом не искаш и заем, – не се спря той – дай да разиграем куклата ти, и без това гледам, че и е скучно при теб.

  Мими се разкикоти и като през мъгла видя как Олег стана от мястото си, взе празна бутилка от масата и с едно движение я строши в главата на Тони. Изведнъж образите около нея се изясниха, а гласовете вече не идваха толкова отдалеч.

-         Тръгвайте! – каза Олег на другите мъже. – Закарайте го да го закърпят. – той само кимна към лежащия на пода почти двуметров мъж. – Утре ще се чуем с вас.

  След минута бяха сами, тя бе напълно трезва, а Олег бе с вечното си спокойно изражение.

-         Не знам какво ми става. – Мими не знаеше какво да каже. – Страшно глупаво се държах цялата вечер.

-         Не се притеснявай, принцесо – погали я по главата той. – Не трябваше да те каня в такава компания.

  След като алкохолът вече не и действаше, гузното чувство се върна с пълна сила и след десет минути Мими вече бе вкарала високия, рус красавец в леглото.

  “Мразя се” – мислеше си тя, докато го усещаше върху себе си. – “Наистина се мразя”.

Следва...