Градът на вярващите

   Делничен ден с поток от хора по улиците. Седнах на една пейка пред малка църква, за да изпуша цигара. През отворените врати виждах олтара и премигващите свещи. Край мен се понесе смрад, сякаш някой гори овча вълна. Последва ужасяваща кашлица. Отново бе, Никой. Пушеше огромна пура, от която се разнасяше и миризмата.

- Чудно ми е, кое  нормално създание ще пуши тази отврат?!

- Първо, не съм нормално, второ не съм създание и трето това е най-квалитетната пура. Виж има златен пръстен и на него пише "Sancta Simplicitas".

- Да, прав си, че не си нормален и си прав, че трябва да имаш свещена простотия, за да пушиш това.

По стълбите към входа на църквата креташе една старица.

- Никой, според теб, какво те определя, че си вярващ в Бог?

- Трудно мога да ти го обясня, но мога да ти го покажа.

- Ти да не носиш макети на вярващи?

- Тъповат сарказъм. Ще те отведа в града на вярващите.

- Не ми се ходи в Ерусалим.

- Кой пък ти говори за този град. Давай ръка и да тръгваме...

... Вървяхме по прашен път и пред нас имаше големи порти на град обкръжен от висока стена. В дясно от пътя бе табела на много езици.

Градът на Вярващите

Брой население- не известен

Пред портите стоеше стража от двама души с копия в ръцете.

- Вие кои сте и по каква работа идвате в града?

Никой се поклони ниско и рече:

- Ние сме вярващи.

- Щом е така, влизайте.

Като ги подминахме запитах шепнешком спътника си:

- В какво сме вярващи?

- Няма значение, въпросът е да сме вярващи.

Почесах се по главата.

- Аха, всичко разбрах.

В началото на главната улица стоеше хлапе с окъсани дрехи, което викаше с пълна сила:

- Продавам библииии! Имам всякаквиии, по желание на клиентааа!

Спрях се и гледам в прахоляка нахвърляни книги, някои от които ми се виждаха много стари.

- Ей, малкият, коя Библия ти е най-евтина?

Рошльото грабна една огромна книга и пъшкайки ми я подаде.

- Тая е най-евтината, само една сребърна монета.

Отворих я и останах изумен, защото на титулната страница с големи букви пишеше:

Разширено издание с всички подробности.

Имаше поне 10000 страници.

- А най-скъпата?

Подаде ми много, много стара и тънка книга. Имаше само две корици и един лист, на който беше написано:

Обичай!

Погледнах учудено Никой.

- Не се блещи! Библията е превеждана и писана от стотици хора, на стотици езици и всеки малко или много  добавял по нещо.

- Нали в нея е казано, че нито дума няма да бъде добавена, с която да се промени смисълът на Божиите повели.

- Тука всеки си има тълкование, доколко е променил смисъла, но вярва, че го е запазил. Ей, дребосък, колко искаш за старата Библия?

- Ми не знам, може би е ... Никой до сега не е искал да си я купи. Всички се хвърлят на най-голямата, щото им казвам, че е на промоция. Сега ще питам и ще ти кажа.

Хлапето падна на колене, затвори очи и си мънкаше нещо под носа. После стана и отривисто отговори:

- Без пари е, за тези, които я разберат.

- И кой ще разбере, че сме я разбрали.

Момчето погледна нагоре и посочи с пръст към небето.

- Той!

- Добре, ще си помислим и на връщане ще решим.

Тръгнахме по улицата, а малкият продавач извика след нас:

- С мислене не става!

Срещнахме няколко души, които се налагаха до кръв с бичове, а пред тях беше процесия от други, влачещи грамадни дървени кръстове.

- Никой, тия защо правят това?

- Смятат, че така се извисяват до Божия Син и усещат страданията му. Обаче това е пълна глупост, защото страданията на Христос не са били материални. Първосигналните виждат само това, кръвта, разпъването на кръста и смятат, че тази болка е изкуплението на греховете ни. Не се опитвай да ги разбереш, причината е в това, че за тях Бог е материален и друг не могат да го приемат.

Стигнахме до площада и там се ужасих, защото имаше десетки кръстове с разпънати хора.

- Знаеш ли, защо тези хора са на кръста?

- Знам, защото не са приели бога от разширеното издание на Библията.

- Ето това вече не го разбирам! Нали Бог е един. Тези хора повярвали ли са в Него?

- Да и са отдали душите си в ръцете му, но не са спазили словата в Разширената Библия.

- Нали в онова, старото издание пише само "Обичай" и всичко друго е свързано с това. Как може така наречените проповедници на Бог, да приемат, че трябва да убиват, за да покажат, че това е Божията промисъл на тази земя.

- Трудно ще ти е да го разбереш. На тази земя властва дявола и той влиза в главите на тези проповедници. Така започва всичко, но не си мисли, че проповедниците са дяволски създания. Не, те просто са чели голямата библия и следват стриктно правилата в нея. Тълкуват притчи, казани от Христос, следват неотменно историята от стария завет и приемат, че това, което са правили дедите им е продиктувано от Господ. Всъщност никой не знае истината и всеки я разбира със своя ум. По този начин е допълвана и свещената книга, по същия са писани и евангелията. Има една малка подробност, която ти я каза хлапето продаващо библии, с мисъл не става, тука е важна душата. Затова Бог говори на всеки в душата му, а не в ушите или в очите му. Те са сетивата ни за тази земя, а за Земята на Господ сетивата са други и това е душата. Тя е сетивото ни, с което го възприемаме.

- Чакай сега, Той се е явявал на хората и в материален образ.

- Явявал се е, за тези, които не могат да избягат от земната си същност. По същата причина и Божият Син е говорил с притчи, затова се е явил в материален образ след Възкресението. Бъди сигурен, че ако това го кажеш на някой религиозен фанатик, ще побеснее и ще те приеме за дяволско създание, което руши устоите на вярата.

Докато вървяхме видях пред мен един огромен билборд с две очи. Под едното имаше сълза, а другото излъчваше светлина. Не се опитах да го тълкувам, но тези очи сякаш ме следваха. В края на улицата имаше голяма бъчва с надпис:

 Търся Любовта на Земята.

Пред нея бе седнал старец, край които имаше групичка животни. Човекът бе сляп. Никой се доближи до него и го погали по главата.

- Братко, открили някой?

Старецът го погледна със слепите си очи.

- Да, открих, но Бог го прибра при себе си. Тези душички край мен са дошли да ми дадат любов и аз да им дам.

- С нещо мога ли да ти помогна?... Пари или храна.

- Той се грижи за нас, но ти благодаря, защото вече ми помогна.

Бяхме стигнали явно до гетото в града на вярващите, защото стоеше знак "Влизането забранено". Навсякъде имаше малки къщички със спретнати дворове, а хората пееха по улицата, някои танцуваха, други седяха на столове пред домовете си и гледаха небето. Никой спря едно усмихнато момиче.

- Ще ни кажеш ли, как да излезем от града на вярващите?

- Ами вие сте излязли, Господине. Тук е кварталът на щастливите.

- А стената на града, къде свършва?

- Нея я има само за влизащите в града.

- Някъде има ли закусвалня да хапнем?

- Не разбирам, какво ме питате. Храната е от Бог и всеки би ви дал да хапнете в дома му.

Седнахме в двора на една от къщите, а на масата имаше чинии с някакво странно нещо, което приличаше на хумус.

- Никой, няма ли някой да се сърди, че сме влезли в дома му без разрешение.

- Нали чу момичето, всичко е от Бог.

Опитах храната и ми се стори вкусна, но някак не беше, като това, което съм ял до сега. Засищаше, обаче липсваше пикантността.

- Какво е това, което ядем?

- Манна небесна. Сигурно се чудиш, защо не е, като земната храна.

- Не, но ми е интересно, как след като съм хапнал толкова малко се чувствам заситен. Всъщност не ми отговаряй, знам отговора.

Поехме отново по пътя...

                 Следва продължение