10 мин за четене
Делничен ден с поток от хора по улиците. Седнах на една пейка пред малка църква, за да изпуша цигара. През отворените врати виждах олтара и премигващите свещи. Край мен се понесе смрад, сякаш някой гори овча вълна. Последва ужасяваща кашлица. Отново бе, Никой. Пушеше огромна пура, от която се разнасяше и миризмата.
- Чудно ми е, кое нормално създание ще пуши тази отврат?!
- Първо, не съм нормално, второ не съм създание и трето това е най-квалитетната пура. Виж има златен пръстен и на него пише "Sancta Simplicitas".
- Да, прав си, че не си нормален и си прав, че трябва да имаш свещена простотия, за да пушиш това.
По стълбите към входа на църквата креташе една старица.
- Никой, според теб, какво те определя, че си вярващ в Бог?
- Трудно мога да ти го обясня, но мога да ти го покажа.
- Ти да не носиш макети на вярващи?
- Тъповат сарказъм. Ще те отведа в града на вярващите.
- Не ми се ходи в Ерусалим.
- Кой пък ти говори за този град. Давай ръка и да тръгваме...
... Вървяхме по прашен път ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse