waitshark (Стоян)
10 2
29.05.2007 г., 22:32 ч.

Греховен Град 

  Проза
1167 0 2
1 мин за четене
Град на греха... моят град... техният град... улиците понякога толкоз мълчаливи... или прекалено кресливи... залезите в прегръдка сладка с изгревите слени... хората забързани в ежедневието си еднообразно...
а аз седя и гледам... гледам, но не виждам... съзнанието замъглено сред цигарен дим с дъх на алкохол... две стихии, ден и нощ... нощ и ден... толкова различни една от друга... денят с живот и борба изпълнен... нощта в страст
и болка потопена... вървя и гледам, но не виждам... как двойка някаква пак се скара... плахите целувки на влюбено момиче... вървя и мисля... за тях за мен... ин и ян... оплели ни в мрежа тънка... стоманено корава... нежна като
детската душа... по-лека от въздуха в нашите дробове... морал... какво е той?... дали истината на всяка цена или цената на истината?... от кого се определя... какъв е нашия морален облик... шантави мисли в шантава глава... вървя и слушам... слушам и вървя... приказките хорски... за невери с честност сплетени... за сълзи от смях родени... чувства накърнени... крясък... тишина... отиде си... почивай в мир, сърце... грях и прошка... какво е грях?...
кой съм аз?... денят към своя край поема... идва нощта... тъмна, мрачна... огнено  студена... студ роден в души невинни... страх измътен с мъки нечовешки...
Лед, бавно топи се в чаша пълна... гласове ехтят... тела бавно нагряват въздуха... смисълът се губи вече... кой за какво излязъл, само хормонът вече остава... светлина червена следва бясно тяло... на пилон качено... струйкии пот се стичат смесени в шотче на екстаз... поглед замъглен жертва търси да изригне... в огън и вода да удавят страсти чужди на ежедневие сиво... Глътка въздух за град от грях роден... свеж полъх на поквара събужда нощни птици, заспали на гнили клони... звезда след звезда изгрява... неоновата сила изпълнила нощта... сенките безплътни бродят...

© Стоян Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Естествено,че ще поискам да го спася.Подсещаш ме да потърся нещо много старо което бях писал точно за маските на лицемерието.
  • Всички порядки са измислени от хора ,такива хора като теб и мен,може би някога са почуствали и да се прибират в дома на сигорноста и верноста,облечени в образа на целомъдрието.А после лицемерно се озовавали пред портите на "Града на греха".Мисля си обаче за онези които държат ключа към портата на верноста.Защо го правят?Коя невидма сила кара човек да запази чуствата си.Нима и те са лъжци и лицемери.А не се ли питаш някога нещо не е ли наранило душата ти? И ако беше запазил чуствата си щеше ли да се луташ в "Града на греха"А сега си представи ,че вървиш там и в ръцете ти се е сгушило едно малко същество-толкова нежно и красиво-твоето дете,няма ли да поискаш да го спасиш?
Предложения
: ??:??